tag:blogger.com,1999:blog-4851454396097382895.post1088386627994220806..comments2014-08-09T06:28:43.546-07:00Comments on Любомир Николов - Поетични спомени: Спирка " Незабравка" - разказЛюбомир Николовhttp://www.blogger.com/profile/17822589337770123808noreply@blogger.comBlogger4125tag:blogger.com,1999:blog-4851454396097382895.post-80578683750074962772010-11-18T02:43:24.108-08:002010-11-18T02:43:24.108-08:00Веси, представяш ли си колко такива истории са ста...Веси, представяш ли си колко такива истории са ставали на тази наглед невзрачна спирка.<br />И аз съм част от тях, разбира се.<br />Поздрави!Любомир Николовhttps://www.blogger.com/profile/17822589337770123808noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-4851454396097382895.post-50508218935542756812010-11-17T09:00:44.369-08:002010-11-17T09:00:44.369-08:00Любо, знаеш, че обикновено съм многословна. Този п...Любо, знаеш, че обикновено съм многословна. Този път, обаче, ще замълча и ще съпреживея Незабравка и свързаните с нея герои (не просто литературни такива). Така, тя няма да бъде забравена. Ще си заслужи името.<br />Поздрави за топлия, човешки разказ.Arthttps://www.blogger.com/profile/04969394268349643587noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-4851454396097382895.post-42921576032384397772010-11-17T03:09:59.647-08:002010-11-17T03:09:59.647-08:00Провокираш ме да кажа, че има две незабравки с жен...Провокираш ме да кажа, че има две незабравки с женски имена. Не съм ги виждал от сто години. То и писането ми започна от спомена за първата.<br /> E П И Л О Г<br /><br /> Вървяха по ” Раковска”, разноцветните реклами ослепяваха с разнообразието си, младите хора бързаха, някои с цветя в ръка, други стояха на групи и се веселяха, старите софиянки, издокарани с поизхабените си дрехи не се предаваха, току що почерпили се с торта „Тирамису” и пили малък гръцки коняк, Унгарският ресторант беше преминал в ръцете на<br />” Хепи” веригата , пролетта беше на средата на пътя си, капките дъжд бяха измили тротоарите и асфалта, светлините от сградите лежаха в малките локви около бордюрите. Рая и Любослав не <br />бързаха да се разделят. Походката му беше все още спортна, късата брада побеляла, но косата с цвят на презрял кестен, буклите й бяха по-спокойни, една все пак не мируваше над челото,бръчиците около очите щяха с всяка година да стават повече, гласът беше все така топъл и същият.<br /> И те бяха същите, но нямаше как да продължат от там, където бяха спрели. Когато бяха на седемнадесет.<br /> - Ще те накарам да се влюбиш- обърна се Рая към Любослав, минаваха покрай младите, стройни, немирни, шумни и красиви в младостта си момчета и момичета, които имаха вече самочувствието на артисти. Макар все още около входа на ВИТИЗ, само за по една цигара време, между етюдите, монолозите, репетициите и пред бъдещите си роли.<br /> <br /> Двамата се огледаха, усмивка се появи на лицата им, една сълза напираше да тръгне, спряла на ъгълчето на очите им. После се прегърнаха силно, ръцете им се сплетоха, кокалчетата на пръстите изпукаха, дланите не искаха да се пуснат, след това бавно и без болка се отдалечиха, изминалото време остана помежду им.<br /> Обърнаха се отведнъж и всеки отново тръгна в своята посока. Която се пресичаше с тази на другия, по един невидим начин през всичките тези четиридесет години. <br /><br /> К Р А ЙЛюбомир Николовhttps://www.blogger.com/profile/17822589337770123808noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-4851454396097382895.post-86183625993207717262010-11-16T12:15:57.715-08:002010-11-16T12:15:57.715-08:00:-) Любо, колко ли незабравки растат по пътеките н...:-) Любо, колко ли незабравки растат по пътеките на паметта ти? Да ги преброиш и да ни разкажеш за всичките!Ariahttps://www.blogger.com/profile/11767267607648870331noreply@blogger.com