Вчера ми се случи нещо невероятно. Мислех си
за нея, защо ли, и аз не знам. Може би цяла година не беше се отбивала в
параклиса. Тогава бяхме си поговорили малко, вече бях написал нейния разказ….
Излязох навън около книжарницата и я видях. Толкова е млада. Говореше по
телефона си, мина покрай мен, без да вдигне глава. Влезе да запали свещица, а
аз побързах да се прибера при иконите и сувенирите, за да не я безпокоя.
А ми се искаше да й подам книгата
си и да й кажа, я виж страница сто двадесет и девета, дали ще ти хареса
разказа.
Но после се погледнах в огледалото и всичките ми съмнения се изпариха
на часа.
Все пак какво ни свързва, само един разказ. А тя дори и не знае за това…
25.09.2014.
Любомир Николов
