Улавям се , че вече не съм толкова млад . Или по-точно млада ми е душата , но тялото не толкова . Преди седмица ходих с едни млади приятели в балкана . Хубаво е да имаш млади приятели . Но за да ги имаш изглежда и ти трябва да се чувстваш млад . Аз така се чувствам , но като гледам снимките от не лекия преход , абе друго си е младия човек . Аз не отстъпвам на тях , ама ако бях с десетина години по-млад , щеше да е друго .
Какво ли пък щеше да е другото . Брадата ми нямаше да е толкова бяла , коляното нямаше да се обажда чат-пат . Но пък неудовлетворението от собствената съдба щеше също да е по-силно . Това е преимуществото на отминалата младост , не се кахъриш за неща , които не са ти се случили . Не искаш на всяка цена да те ценят повече в службата , не искаш на всяка цена да ти е по-голяма заплатата , не се заглеждаш със завист към жените на другите мъже .
С две думи , вече си доволен на това , което имаш . Както бе казал един артист от не толкова близкото минало Никола Тодев , мъж на известната с късната своя реализация актриса мама Злата Тодева , да се чудиш как си съумял след толкова глупости и безумни изпълнения да съградиш днешното си положения . Та с две думи , да си се оженил / аз да / , да имаш деца / аз тоже / , даже да имаш и жилище , кола , работа . Та дори и да си позволиш да шеташ из света .
На 4 август ще пътувам с жена си до НюЙорк . Спомням си как необичайно трудно и изненадващо изглеждаше това след така наречената демокрация . А сега половината българи се изредиха да летят отвъд Атланта . Синът ни ще навърши 30 години и ще го отпразнуваме заедно . Какво повече мога да искам от живота ? Така де , да мога да се катеря из Стара планина , да се радвам на вятъра и мириса на мащерката и цвета на кантариона , да пия студена бира на 2000 метра височина , сетивата ми да имат своята чувствителност и да си казвам , все пак съм късметлия .
Може да не съм толкова , но е хубаво да си заблуден малко в това си чувство , дори и малко наивност не е излишна .
Колко от познатите и приятелите могат да направят всичко това ? Колко от тях дори и не са вече между нас , така че , сигурен съм .
Аз съм късметлия по своему .
събота, 12 юли 2008 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар