Всеки с номера си - неделни мисли

Забелязали ли сте , че някои хора много обичат да се оплакват . Всъщност те и не съзнават , че са се пристрастили към това свое вайкане . Ами вечно мрънкат и все са недоволни от обратите , които техният живот им поднася .
- Защо на нас се случва това , с какво сме прегрешили , о Боже ! - Театралничът без да съзнават дори тези мъченици на собствената си съдба .
- Ние ли сме толкова грешни , че така жестоко ни наказваш ! – често говорят , обединявайки в множественото число всички членове на семейството си , в центъра на което обаче неизменно са те .
И което си е показателно , техните проблеми са винаги на първо място и най - тежки за разрешение . Мрънкането им е така досадно , че носят едно напрежение и отрицателна енергия в обкръжението си и ако си близък с тях , горко ти . Защото не можеш дори и малко да приплачеш понякога , а да не говорим ако имаш някоя радост и чудесно събитие да споделиш . Ще те прекъснат точно когато толкова искаш да разкажеш за своето си малко щастие и разбира се ще вкарат посоката на разговора в своя хленчещ и състрадателен коловоз .
А бе малко си е мъка с такива хора .
Пък ако се вгледаш по – внимателно , ще видиш че скоро колата са си сменили . Или пък надстрояват гаража заедно със всички около тях и скоро ще дават новопостроената бекярска жилищна площ под наем . И нещо как изведнъж са се намърдали на тази сладка общинска служба , където не падат много пари , ама какво пък толкова вършат , освен че стоят на топло и спокойничко . И както се оплакват , изведнъж пък някакви наследства им се явяват , при все че са на сума ти години . Ама приемат от комшии я някой зеленчук за зимата , я някоя мръвка или просто сланинка , да не става зян , не за друго .
Да не вземеш пък да им навлезеш в професионалната им област . Не че я упражняват тази си професия от години , ама какъв си ти , за да претендираш за място под слънцето . Там си е запазена територия и не може току – тъй да се месиш като последния дилетант . Откъде накъде , какво пък си въобразяваш .
Разказчета , поезия , я малко се осъзнай . Да не си член на Съюза на българските писатели , че си тръгнал да дращиш по листа .
По- добре стой кротко и слушай колко труден и несправедлив е животът към техните изстрадали души !

И още малко , взел си наистина да им повярваш .