В плика сложих една мартеница. Хубава е, сякаш си ти. Преди три години ми подари червенобяла лентичка, на първи март.
- Може и на глезена - беше казала, реакциите ми никакви ги нямаше, усмивката ти ме беше пронизала.
Сложих и химикалка, и бележник.
Обичаш да пишеш стихове, които аз обичам да чета.
Една въздишка незабелязано се мушна вътре. Разбира се, и една въздушна целувка.
Цвете не поставих, твоите писма са букет за мен. Не увяхват.
Моите са повече, малко драскат, но това е от бодлите ми. Те разраняват повече мен, отколкото теб.
Какво да се прави, няма друг начин.
Залепих го. После надписах. Имам седмица, за да го изпратя.
За друго нямам разрешение от времето.
10.02.2010
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
2 коментара:
Цяла седмица време, Любооо! Никак не е малко. Ако цитирам (по памет, за това не в кавички) Бегбеде, трябва да ти кажа, че най-добрата идея е първата, но трябва да я оставиш да отлежи три седмици. Една е добро начало, така че ... действай! Благодаря ти за споделените мисли. От мен - весел празник (каквото празнуваш днес) и моля те, прости ми, ако някъде съм съгрешила пред теб неволно (преднамерено не би ми дало сърце)!
Веси, то аз почти се приближавам с Бегбеде(не знам нищо за него ), но три седмици е много време, аз за всяко нещо съм по-спонтанен.
И ти ще ми простиш, ако съм те ангажирал много с тежката задача на PR , или за нещо друго, което дори не съм разбрал.
Наздраве !
Публикуване на коментар