неделя, 17 март 2013 г.
Четистъпен амфибрахий-стихотворение
Прочетох и написах коментар.
Написах одобрение.
Написах мъничко съмнение.
И в отговор получих силно раздразнение.
„Че как така се спъваш ти накрая,
четиристъпен амфибрахий,
това от малка аз го зная.
Ако не ти харесват моите шедьоври,
бутонче там отгоре има.
И стига с тез маньоври.”
Така ме сряза мойта скъпа дружка,
насочвайки към мен словесната си пушка.
Изхвърли ме от ложето си поетично.
Какво, че сме споделяли неща,
тъй искрено и патетично…
Сега, във този ден на прошка,
как искам аз да я римувам със...кокошка.
17.03.2013 Любомир Николов
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
2 коментара:
Понякога ми се струва, че хората се чудят на какво да се раздразнят, не дай Боже, да дадеш различно от очакваното мнение. Лошо, но какво пък - няма смисъл от римуването в края :)
Така е. Една колежка имаше лаф:"разваляш готово приятелство!"
Публикуване на коментар