Ще ти звънна утре рано- във десет .
Само кажи, че го искаш .
Гласът ти ще бъде прекрасен .
Опъната струна моят ще бъде .
Думите трудно аз ще намирам .
Усмивка във твоите искам да видя .
Нима всичко сме си казали ние .
И колко още може да има…
Сънувам ли? Или наистина бързо умирам .
Променям се чудно, когато знам, че те има .
Как ти ме вълнуваш. И как съществувам .
Усмивки рядко без теб ще откривам .
Ще ти се радвам утре рано-във десет .
Само дано ти да го искаш…
петък, 29 февруари 2008 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар