Понякога се будя през нощта
и втурва се във мислите ми
твойто име .
Сънят отстъпва бързо заглушен
от порива на моя сдържан вик ,
ела и прегърни ме .
Поспри със своите ръце
настъпващата моя зима .
Но аз не искам затова
на твойте пролетни цветчета сняг да има .
Нима това ще стане в утринта
и как студа от разстоянията плаши .
Ний ще се срещнем само в вечността .
Това начало ще е за душите наши .
Решен ,че туй съдбата отреди, заспивам .
Но плахата надежда да е друго още имам .
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар