Гердан от череши - разказ

Шията й дали ще може да го носи ? Толкова е нежна , белотата й ще отстъпва на силно червеното и дали няма да се загуби . Сокът от напуканите плодове ще оцвети ръбчето на деколтето и дали ще се изпере после ? Ами тънките клонки няма ли да одраскат кожата й . Как не можа да купи друг подарък , времето не достига в това бързане … А няма ли да повехне , докато пътува , срещата е чак привечер …
Паркира колата на отбивката и нагази в зеленото без дори да забележи спреният по-горе камион . Трябваше да го види , все пак главният път бе на стотина метра . Не му направи впечатление .
Наоколо бе отрупано с клони . Циганите пак бяха взели своето . Бели, хрущялки , розови , къснозрейки . Преди няколко години му върнаха дядовата черешова градина . Като малък обичаше да идва с братовчедите си тук , качен на малката каруца , толкова вълнуващо бе да диша конското задъхано пръхтене и да държи прав юздите . Горещият вятър обгръщаше изгорелите му рамене , устата пресъхваше от жегата и после утоляваше жаждата в студеното кайначе на дерето . Откъде се взима тази бистра вода , винаги се чудеше , че я има през цялата година . И как така тревата около него бе цяло лято синьо-зелена . Мирисът на това място не бе го забравил .
Изправи се пред най- узрялото дърво и тогава го видя . Едър , леко брадясъл мъж на средна възраст . Помисли , че е от селото , та толкова отдавна не бе минавал там и колко време беше изтекло .
- Аз съм израснал наблизо , добър ден – побърза да се представи , стана му неловко да не го помисли за някакъв крадец .
- Дядо ми живееше в центъра на селото , до каменната чешма . Имаше две дъщери , ама те бяха женени от млади в града . Не го ли знаете ?
Мъжът кимна с глава , не се подразбра дали в знак на съгласие .
- Минах да пообиколя , ще набера малко череши . И колко са родили , никой не се грижи за тях , а какъв плод .
Слънцето му премрежи погледа и не разбра как особенно го гледа другия .
- Е , хайде – сбогува се набързо той и се отдалечи достатъчно , за да не смущава непознатия .
Дали пък това бе мястото , си мислеше докато късаше плодовете .Няма кой да му каже, братовчедите отдавна са в града . Все пак ще внимава с клоните , нали и другата година ще трябва да цъфтят отново .
Герданът се изви в ръцете му , бяло и червено . Зеленото на клонките е като очите й .Не , по- светли са , дори малко сини . Мислеше си дали да не откъсне и някое цвете . Няма , ще увехне по пътя , още стотина километра го чакат . Полските цветя са нетрайни , нека да е само герданът .
На отбивката мъжът се качваше на камиона . Това ли било , видял е градината и влязъл да си набере , засмя се колко е наивен . Череши много , какво пък толкова .

Отдалеч я видя . Косата бе пръсната покрай лицето , не можеше да скрие усмивката й . Ръката й се вдигна , ето ме , това съм аз . Вече крачеше към него , походката бе почти момчешка . Вятърът гънеше блузата , стори му се бяла на червени точки .
Прегърнаха се .
- Когато пресичах улицата , все още не те познавах – очите й сияеха .
- Това е за теб – Вече й подаваше герданът .

Вятърът изведнъж стихна , блузата й се изпъна свободно и той видя , че червените точки са едни големи узрели череши .