Животът като низ от картини

В къщи той има три картини . Те са доста повече , но тези са му най скъпите .
Не е колекционер , дори може да се каже че нямат никаква стойност . Купувани са най-често когато е имал желание да гледа картини , а това винаги е било когато нещата му вървят . Може да е само хубав ден , някоя среща с любими хора или радостно събитие . Случвало се е и когато е бил на почивка , в някой пъстър градец , където идва за пръв път . Но никога не е мислил да купува , просто е влязъл в олющено магазинче или се е разхождал из чаршията . Мирисът на боя и пресните цветове се е пропила отведнъж в сетивата му , а после е дошло влюбването в платното . Изведнъж и неочаквано . Както става в живота , без да го искаш и без да можеш да го избегнеш .

Цигулката

Наистина първата му картина . Видя я седем години откакто бяха заедно . Цялата обрамчена в широка дървена рамка , дори бе рисувана не на платно , изглежда на тънък шпертплат . Цигулката в кафяво , два –три нюанса , не повече . Зад нея партитурата бледо-жълта . А отзад човешка маска , мъж със сиво лице и синьо око . Застанала е в сянката на инструмента , но същевременно някаква сила в погледа . Понякога си мисли , че е той самият .
Като малка е свирила на цигулка . Дори е мислела да се отказва от медицината , за да учи в консерваторията . Десет години от живота й . Всеки ден я е прегръщала с малките си ръце . Те са много малки , като птичета . Първото нещо , което хареса във нея . Както и очите й , син поглед , пронизващ и толкова приковаващ те в бялото лице . А ноктите толкова гладки , на кутретата като бели бобчета … Тези ръце са държали лъка толкова сигурно , дори с лекота . Струните са издавали първото й влюбване , после първата раздяла някак е накарала и цигулката да страда . Затова не винаги я е обичала , защото е знаела всичките й тайни . Сигурно и затова трябваше да минат години преди да се съгласи да му изсвири нещо .
Стоеше на една витрина без да претендира за себе си , но веднага му задържа погледа . Изведнъж сякаш се върна в миналото като случаен гост на представление . Цигулката свиреше под нейните малки пръсти. И когато се опомни , тя бе закачена на стената в хола му. И до сега е там .

Цвят лилав

Художникът го бе поканил на своята първа самостоятелна изложба . Познаваха се отскоро , съвсем бегло . Дори се изненада , когато получи поканата . Разбира се , че отиде . Картините бяха двадесетина . Всички забелязаха основната тема – конете . Сигурно поне пет- шест платна носеха волното присъствие на това животно . Красиви гриви , извити шии и устремен бяг . Но на него му направи впечатление друга , с красива бяла рамка . Синьо , сребристо , светлозелено и много лилаво . Цвят лилав във една ваза . Още на другия ден художникът му я донесе в къщи , защото това беше първата му откупена картина . Щеше да заминава за морето да рисува портрети в скъпите ни курорти . Трябва и да се живее , освен изкуството има и друго–проза . И затова му беше благодарен , все пак парите от картината идваха навреме .
След лятото започнаха да се виждат често . Нищо не ги сближаваше , бяха толкова различни . И все пак отлично се разбираха , често пиейки бира пред хладната привечер в някое заведение . Няколко пъти художникът взимаше картината при себе си , трябваше да защитава доцентура или професорска степен . Винаги държеше на тази картина, макар че бе направил вече доста изложби и имаше поръчки , за да избира какво да представи на защитата си . И една вечер художникът му каза , че заминава . Ще бъде повече време извън страната , кариерата му тук не му е достатъчна . Така неусетно срещите им съвсем оредяха . Но в хола художникът бе оставил нещо от себе си и затова той често си мислеше за него .


Лодки през зимата

Третата картина я купи една есен на морето . Бяха заедно , обичаха да бъдат там , защото имаха много хубави спомени като млади . Вятърът и вълните бяха толкова силни , че само той ходеше на плаж . Плуваше много и после разходките когато слънцето залязваше бяха толкова приятни . Сред многото картини една вечер забеляза тъгата в тези самотни лодки . Бяха преживели много и дали отново ще навлезат в лятното море . Това синьо по платното бе дори сиво , имаше хлад в блясъка му . Всяка лодка гледаше в своята посока , закотвена може би завинаги на брега . Тогава си спомни един филм за много стар рибар , който цял ден се бореше със надеждата си , че ще сполучи този път . Беше съвсем сам в откритото море . Но тази самота не му пречеше да бъде силен . Такива бяха и тези лодки , тъжни и самотни , но все пак му се струваше , че не са загубили вярата за още плаване .
Студено море и пропита с тъга и надежда лодки .

Това са трите му обичани картини .
Любовта .
Приятелството .
Самотата .