Къде са патиците

Снощи в едно телевизионно предаване имаше интервю с нашите ВЕЛИКИ спортистки Сани Жекова и Албена Стависка. Нали ги знаете онези тъпи въпроси, на които отговорите са много остри. И по средата на интервюто сценаристите малко се заиграха с тези мили девойки. " Къде отиват патиците, когато езерото замръзне ", такъв беше въпросът. Ако аз бях на тяхно място, щях да отговоря, ами и главният герой Холдън от "Спасителят в ръжта" на Селинджър това се питаше през цялото време, когато се прибираше у дома си в Ню Йорк, след като беше се провикнал рано сутринта в общежитието, откъдето после избяга : " Всички сте тъпаци".
Преди няколко дни определиха пролетната награда за българска художествена проза " Хеликон". И по никоя телевизия не споменаха, макар и за минутка авторът, който ще има тази радост...Ами от "звезди" на екрана може ли да се дореди горкият писател...
И накрая за още едно танцувално предаване, по същата телевизия. Нашият председател на Съюза на артистите снощи каза, че като гледа Албена Стависка се чувства горд, че е българин. Аз пък чувствам точно обратното. Защото нека си играе по света, но у нас, докато името й се свързва с онзи руснак, който погуби в една кампания, на която беше рекламно лице, двама млади човешки живота, не мога да я уважавам.
Но кой ме пита за всичко това мене. И кой съм аз, за да го прави. Един паток, и нищо повече. Който дори не знае, когато замръзне езерото, къде да отлети, докато дойде пролетта... И може би затова си стои в трета глуха...