Ще Ви разкажа за Каваците. Това лято стават двадесет и пет
години, откакто открих това чудно място. Тогава в Америка нашите футболисти
вдигаха победоносно ръцете си нагоре, а ние с Хари, моя приятел и партньор в
бизнеса, се протягахме върху гладката и топла пясъчна ивица на залива, дълга
километър и половина. Когато за пръв път отидох в комплекса „ Смокините”, бях
удивен от вътрешния двор, миришещ на здравец, от цветните алеи отпред на хотела
и от подлеза, който водеше през шосето до пътеката с базалтови плочи, отиваща
чак до брега. Предишните дни бях стоварил цял камион хартия на една търговска
банка и затова с жена ми и сина ми смело изкарахме две безгрижни седмици. Вечер
или пиехме бира „ Кайзер” в стаята на Хари, гледайки победите на футболистите
ни, или се разхождахме из Стария град, често отивайки пеша по шосето през баира
и после надолу пред погледа ни се ширеха вълните на Харманите и залязващото
слънце ни заслепяваше с червения си кървав блясък. Сега този изглед е безвъзвратно
потънал в безличния бетон и само споменът може да го върне….
Добри времена бяха.
Следващите години редувахме комплекса с мотела, който е до самия пясъчен бряг, това беше най-хубавото ни време с жена ми. Бяхме все още млади, имахме достатъчно работа и пари, синът ни вече следваше международни отношения в Софийския университет и така се изнизаха няколко години. Не си спомням точно кога открих „моята” смокиня, сигурно вече са минали двадесетина лета. Плодовете ѝ бяха безчет, листата твърди, осанката достолепна, короната широка и така тя лесно ме прегръщаше с клоните си. И когато през 2007-ма година нещо се чалнах и прописах, смокинята стана героиня на третия ми разказ, после поне пет-шест пъти съм писал за нея. Дължа ѝ много!
В началните години на отсрещния бряг, водещ до нос Христос, имаше само една голяма бяла сграда, със Стела я наричахме Хасиентата. Сега всичко е застроено! Понякога си мисля, че по-добре ще е да се запази тази неразбория и занемара в самия къмпинг, защото противното на това ще е бетон, много бетон… Ще поживеем, ще видим.
Лятото на 2009-та отседнахме в новия хотел „ Свети Никола”, до самия плаж. Гледката към морето, шумът на вълните, изгряващото до червено слънце, това си заслужава да се види и усети. Но след шест години се прехвърлихме на друг, горе на улицата „Виа Понтика”, която обикаля целия полуостров и стига до началото на археологичните разкопки на южния край на Созопол. А и имаше басейн, не, че за мен това си е от значение, при наличие на море. Някои много се прехласват по Болата, по Силистар, по някои други заливи. Няма по-скучно море от това в залива! Затова на Каваците си е супер, тук няма да бъдеш отвят от безгрижно спокойствие, гладката повърхност е само сутрин, понякога късно вечер. Останалото време можеш да си скачаш над и под вълните на воля! За тези години не веднъж са ме гонили спасителите, но все пак не са били много груби, признавам си.
И остана да Ви разкажа за последните три хотела, в които съм бил. Единият е комплекс „ Аполония бийч”, излишно голямо студио, малко занемарено. Поне така беше преди четири години. И за симпатичния непретенциозен „ Айя”, в който преди три години отседнахме само за една нощ и който се намира сред високите каваци. И до който се стига през мека пясъчна пътека, покрай занемарените останки от къмпинга, чийто край на славното му съществуване успях да усетя в началото, през онова американско лято…
Преди две години бяхме в
хотел „ Мирамар”, от дясната страна на централното шосе, до къмпинг „ Смокиня”.
Много хубав хотел, чудесна храна, но там пък напоследък са се самозабравили с
цените… Не съжалявам. Моят „ Голдън плейз” все още ни е по джоба…
Щях да забравя пясъчните
лилии. Най-интересното е, че знаех за тях, но не им обръщах внимание. И когато
преди пет години написах разказ за тези бели, фини, красиви и малко
аристократични цветя, никнещи на най-невероятни места върху пясъка, чак тогава
се вгледах отблизо в тях…
Какво му трябва на човек,
лято, море, смокини, пясъчни лилии и… ОЩЕ НЕЩО! Нека да повторя думите на Рени
от незабравимия филм, защото нали е сниман в онова същото заведение, което е
насреща на Каваците! Пожелавам Ви го, не само през това лято!
14.06.2019. Любомир
Николов
Няма коментари:
Публикуване на коментар