- Тате , в нашия квартал клошарите са много интелегентни - така ми каза една сутрин малката ми дъщеря . Трябва да я водя на училище , все пак времената са малко по-различни от времето , когато батко й бе в първи клас . Често виждахме край блока как един и същи брадат чичко рови в кофите за боклук . Явно и там има разпределение на територии . Не пропускаше достолепно да ни поздрави , навярно смяташе тази своя дейност като свое задължение , вид работа . Дори си мислех дали не плаща здравни и пенсионни осигуровки , толкова бе вглъбен и педантичен в заниманието си . По друг начин не можех да си обясня как е толкова точен в графика си .
Случваше се да ги видя двама , особенно когато имаше нещо по-обемисто и ценно за пренасяне . Как си съобщаваха , че имат нужда един от друг , беше ми чудно . Може би и те си имат GSM- и , а може дори и да са в група , за по-евтина връзка помежду им .
Веднъж имах затруднение кой да ми помогне да вдигна новата пералня до третия етаж. В нашия вход всички комшии са болни , кой има кръвно , кой ишиас и шипове още от млади години . Как да ги накараш за такава работа ?
Тогава казах на жена си , ето след половин час трябва да се яви нашия квартален клошар , той ще свърши тази работа .
Познах със закъснение от няколко минути . Наистина е интелегентен , сам се убедих в това . Не само ми помогна за новата , а и старата примъкнахме до боклуците . Даде ми ценни съвети как да включа меката връзка с водопровода . Че и за калгон знаеше , дали използват този модерен препарат в общността , където живеят . Винаги съм си мислел , че клошарите живеят заедно . Това не може да е другояче , щом не разговарят почти никак помежду си . Само когато са седнали на тротоара с бира в ръка се оживяват в разговори . Цигарите горят пожълтелите им пръсти , кашлицата напира в гърдите им , брадите са напоени с пенливожълтата течност , която забърсват с бозавите ръчно плетени пуловери . Подарих им веднъж по един чифт съвсем здрави обувки , бяха ми останали от силните години в бизнеса , когато продавах работно облекло . Обувки с усилено бомбе против всякакви строителни контузии , малко тежки, но пък френско производство . Чиста кожа .
Приеха ги без излишни благодарности , сякаш бях представител на техния синдикат и се грижех за безопастността на работното им място .
Случваше се покрай двамата брадати да се появява и клошарка . Видът й не бе особенно женствен . Бирата я подхващаше редом с мъжете , за цигарите да не говорим . Езикът й бе цветущ и безкомпромистен , сякаш й бе неудобно да говори със своите партньори по друг начин . Но пък никога не забелязах да има предпочитание към някой от другите двама . Може би й бе безразлично с кой ще споделя изкараното днес за бира и цигари , а навярно и нещо друго . Присъствието й се ограничаваше в няколко дни съвместно скитане из боклуците , после изчезваше за дълго време . Какви ли задължения може да има , дали някой друг разчита и не може без нея , някое малко и болно дете или стар човек , това си остава загадка за мен .
Виждал съм погледа на двамата понякога зареян в миналото . Единият е имал бизнес преди десетина години , подлъгал се е да изтегли голям кредит срещу ипотека на жилището си . После партньорите са го подвели и вместо да осигури на децата образование и добро бъдеще , той се е озовал на улицата . Забравен от семейството , далеч от своите надежди , вече доволен единствено от пълните кофи . Дали така е станало ? А другия може би прокуден от жена си , недоволна от неголямата заплата и вечните му болежки . Та какво значение има всичко това .
Мисля си , че напоследък трудът им се облекчи , разделното събиране на боклука им дава възможност по-бързо и точно да завършват работата си . Значи ще имат повече свободно време , защо не и на кино и театър да отидат , не само на кръчма . Надали ще стане така .
- Тате , клошарите дали са понякога щастливи? – попита ме веднъж моята малка първокласничка . Бяха ни поздравили , както винаги .
- Със сигурност , моето момиче , не се безпокой за това . – отговорих й аз . Та нали видях почти топлия къс баничка , който си разделяха в тази чудесна слънчева утрин .
петък, 25 април 2008 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар