Аз съм мъж- но пак момче ,
макар и малко побеляло.
А ти жена- момиче още ,
и колко много млада .
С очи кафяви съм ,
а твоите са толкоз сини .
И как усмивката те разкрасява ,
без нея ти си все прекрасна .
Аз малко съм си тъжен ,
а може би годините го искат .
Но знам как само ти умееш ,
тъй отведнъж да ме усмихнеш .
Не искам ролите да си сменим ,
кафявото не може да е синьо .
И младостта не трябва да си тръгва ,
ти винаги за мен ще бъдеш пролет .
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар