Плажовете на Синеморец - разказ

От сега бързам да кажа , че който се надява да се потопи в разказ за девствени , едва познали човешки крак пусти и безлюдни плажове ще бъде разочарован . Това време вече безвъзвратно си е отишло . Цивилизацията си е пробила трайно път и в най-далечните кътчета по морето и връщане назад няма . Все пак мисля , че ще бъде интересно за всеки , който още не е стъпвал по тези места да прочете идващите редове .
Синеморец посреща нетърпеливия курортист след доста тесен и зле поддържан път от Царево насам . Главната улица на селото е единствената асфалтирана , отстъпвайки място в средата си на малко паркче с оскъдни дръвчета . Всички къщи стоят сякаш нахвърляни тук-там , като това отначало дразни , но после завладява с някакво особено очарование .Триетажни нови хотели с малки басейни се редуват със схлупени къщета, които се мъчат да отстояват спокойствието и тишината отпреди двадесетина години .Тази битка обаче е вече загубена . Тук може да се видят изоставени и буренясали дворове , някои с големи цветни табелки за идващото през есента строителство. Синеморец все още мами дори само с името си . Назъбени и неизмазани калкани , причудливи триъгълни фасади , няколко къщи в созополски стил с дървена външна обшивка , цветно разнообразие , това се вижда навсякъде . Мирис на печени чушки , узрели смокини и домашни манджи се разнасят от морския бриз , който се вихри свободно из този лишен от голяма растителност скат , където е краят на нашето Южно Черноморие …
А сега за самите плажове . Те са три , разположени далеч един от друг , може би за да не се смесват предпочитанията на посетителите им .
Северният плаж . Най- добре може да се стигне от северозападната част на селото . Тук стръмният бряг се втурва на три страни , бързайки да се слее с морето .В средата е силно издълбан , изглежда в тази си част е най- нетърпелив да срещне вълните . Река Велека се е изморила и вече е много кротка , спокойна и дори зелена , сякаш й е прилошало от дългия път .
Някакви тръстики се гушат из плитките й пазви , мушици и бръмбари жужат из синкавата мараня . Следват ниски пясъчни дюни , малко ситен жълто-бял равен пясък и изведнъж започва дълбокото.Тук нямате право да пробвате своите несигурни плувни умения . Вълните са прорязали силно брега и са го стеснили до самата река .
В южния край на плажа скалите се сливат с морето . Следва закътан равен пясък , няколко плетени ракитови чадъри и една дървена барака , кацнала на отсрещния бряг . Бръмчи агрегат , но по-важно е , че бирата ще я пиете студена . Гледката надолу си заслужава стръмния и прашен път , който трябва да изминете с търпение под слънце и вятър . Всичко наоколо е шир .
Плажът на цивилизацията – Бутамята . На това място веднага се чувства намесата на модерното време . Паркингът е една гола поляна , но срещу две левчета . Първото заведение до входа се нарича Куцата медуза . Голяма табела ви осведомява , че само тук има пици , за разлика от това , че из целия плаж ще срещнете голи .… сещате се какво най-лесно се римува с тях . Интересно е заведението на другия край , в което вечер танцуват нестинари . В Странджа сме все пак . Самият плаж е много приятен , равен и чист , с добре подредени в четири реда , макар и малко избелели чадъри . Но самата изненада са няколкото големи и модерни хотели от едната страна на пътя . Белла Виста е комплекс не лош , със странна и леко кичозна архитектура , но със всички съвременни удобства . Външен басейн за мързеливци и не обичащи солената вода , амфитеатър за забавление преди всичко на малчуганите . Макар чужденците да са болшинство
има и българи . Персоналът е особено благосклонен към тях , нали трябва да се защитава национално достойнство . А от добре поддържаната градина се открива красива гледка към Бутамята , плажът който помни далеч по- спокойното и безметежно време , без джетове , сърфове и малко дразнещата немска реч . От горния край на пясъка има поляна , отъпкана от хора и машини . После започва гората от габър , сутрин и вечер хлад подхваща бързо това все пак приказно място .
Най- опасният и див плаж на юг – Липите . Бях там , не разбрах защо си е спечелил тази репутация . Интересен е пътят до него . В южния край , където свършват чадърите се изправя стръмна скала , по която всеки що- годе здрав крак ще се изкачи на двадесетина метра нагоре . После започва едно пътуване край морето , което е лесно , все пак толкова хора преди нас са били любопитни и са очертали ясни пътечки . И след малко наближаваме фиордите , скали опасващи много спокойно малко плажче за любители на плитчините . Закътано , обрасло с водорасли и мидички местенце за най-големите любители на уединението . Следва още малко изкачване и спускане и ето ни на плажа Липите . Няма липи там , но това има ли значение , когато липсват спасители и чадъри и никакви капанчета не се срещат наоколо .На мен не ми направи по-силно впечатление от Северния плаж , но и тук морето си има своите почитатели. Коли обаче има достатъчно, добрали се по някакви си само те си знаят пътища . Да , и сърфове се срещат из вълните .
Та това са плажовете на Синеморец . Ако сте любители на още по- неизвестни местенца , след последния плаж се намира този на Силистар . Там едноименната река се влива в морето между скали , дивотия , но и покрай капанче , което сигурно изглежда като Куцата медуза . Така поне казват хората , били там .
Тези места ми харесаха , както много други по нашето Черноморие . Мисля , че видях достатъчно , ако бе по-малко населено както преди няколко години може би щеше да ме превземе повече . Сигурно вече не ще се върна там . Или пък някой ден …