Търси се спонсор - разказ

От една седмица съм се заел със трудната задача да си намеря спонсор . Знам,
няма да е лесно . Някои хора го търсят , за да си възвърнат зрението или друго , свързано със здравето . Други за да посетят екзотични места по света . Трети , защото така ще изкрънкат някой лев .
Аз си търся спонсор , за да си възвърна брат си . Много го обичам и не искам да живея без него . И веднага казвам , трябва да събера 1500 долара . А това не са малко пари . И мисля на всеки , който ще ми става спонсор да разкажа тази история .
Преди двадесет години брат ми с цялото си семейство замина за Африка . Все пак професията му е престижна – в сферата на информатиката . А и снаха ми с нейните научни степени и атестации от БАН . Лапнаха ги като топъл хляб . Знаят и езици , с една дума – пей сърце .
То това хубаво . Лошото бе ,че след година аз трябваше да се грижа за вече тежко болния ни баща . Той си беше мъж до края . Разбира се , последните му четири месеца мъжки бяха само ясният му син поглед и бледото лице . Всичко останало съвсем не бе мъжко . След като го изпратих до вечното му легло една комшийка ми каза , че много се съмнявала дали няма да изперкам сам с него .
Мисля , че синият му поглед не ми даде да изперкам .
И ето ме сам с два апартамента , които татко ни остави . И аз имам семейство , но живем в друг град . И така се започна една дълга одисея с наематели , все пак да вземем нещо , а и те да се грижат за апартаментите . Също плащане на данъци , мъкнене на багажи от единия апартамент в другия . Години наред . И това кой да го прави , ами аз . Африка си е далече . Но и тук имаше големи неясноти . Брат ми и снаха ми бяха все от нещо недоволни . Наемателите плащат малко , аз лошо стопанисвам вещите им , все пак хората се бяха обзавели прилично преди да заминат .
Нали бях се оттеглил в провинцията с жена ми , нямаше място за всички в бащиния апартамент . Само 104 квадрата , макар и до сегашното НДК . И най-вече от това , че си правя каквото си искам , без да се съобразявам с тях . Те да вземат наемите .Останалото не била моя работа .
Минаха десетина години . Започнахме да продаваме . Първо малкия апартамент . После и големия .
И ето най- важният момент настъпи преди пет години . Аз направих една глупост . Бизнесът ми вече не вървеше , взех от парите на брат ми 1500 долара . Влязох в една рискована сделка и на часа ги загубих . Задлъжнях .
След половин година първо снаха ми , после и брат ми се върнаха в София за кратко . С цел да продават големия , бащиния апартамент . Той вече от пет- шест години си беше само техен . Бяхме минали през нотариус и доброволно с брат ми поделили двата имота . Как се решиха и да ми доплатят до малкия апартамент 12 500 долара , съвсем се чудя .
Та така . Оплетоха се и двамата като пиле в кълчища . Нищо не свършиха . Заминаха си и пак аз останах да хамалувам и тази работа . Месец след тяхното заминаване им преведох 43 000 евро . За толкова продадох апартамента . Без агенция посредник . Чиста случайност .

Преди месец брат ми си поиска онези 1500 долара . С лихвите . Че и за някакви легла взе да мрънка . Не знам колко пъти е ходил при вечното легло на баща ни. Аз една година след като си отиде нямах сили да отида там . Тези четири месеца ми бяха отнели силите .
Така аз загубих брат си . Нямам 1500 долара . Нямам две къщи в Африка и един апартамент 130 квадрата с гараж в Лозенец . Той е съвсем нов , знаете как е трудно в днешно време да изплащаш апартамент в София , че и втора къща в Африка .
Моят е 62 квадрата в Стрелбището . Дали да не го продам , за да му върна дълга . И да си върна брат си .
Най добре е чрез спонсори . Има добри хора , някой може да ми стане спонсор
Пък и брат ми може да ми стане , все пак в негов интерес е .
Ще му бъдат върнати 1500 –те долара .

Ох , забравих за лихвите .