Бързам да кажа на всички , не търся вече спонсор . Брат ми се завърна .
Всъщност той не е искал да каже онези неща , които много ме огорчиха . Та какво са някакви си 1500 долара пред братската обич . Нали и аз толкова много съм му помагал , откакто не е в България . И това , че съм правил грешки си е нормално . Било ми е трудно сам да вземам решенията . Все пак толкова години само мисълта , че брат ми и баща ни могат да ми помогнат ме е карала да се чувствам по- силен .
И сега изведнъж , всичко на мойте плещи . Нормално е някои неща да не се получат както трябва . Но нали и за всяка грешка има прошка .
Ето такива бяха думите му , след като ми писа по мейла . Съжалявал бил , работата му напоследък била напрегната . Младите в университета , където преподава му дишат във врата . А и със здравето нещо , трябва да се грижи повече за себе си .
Да забравим това недоразумение , нали брат ми . Така ми пише той .
И аз му писах . Ех , брат ми , му казах . Важното да сме отново заедно . Както преди , в детските години , които останаха толкова далеч . И когато си дойдеш от Африка , ще отидем заедно при татко . И ще му кажем . Твоите момчета , които ти толкова обичаше не са те предали . Те са заедно , рядко идват при теб , но не са те забравили . Та тези грижи и обич не могат да се забравят . Каквото и да се e случило , те ни поддържаха в годините , които ти толкова рано ни остави сами .
Та такива ми ти работи . Мисля да сънувам това негово писмо скоро и всичко да бъде един хубав сън . Защото съм имал сънища , които се сбъдват .
Защо пък и това да не стане истина и да не се сбъдне .
Моите спонсори нямат да имат нищо напротив , нали ?!
събота, 28 юни 2008 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар