Поезия на самотата - Глава първа

И тази неделя се очертаваше да е сам . Няколко дни си мислеше да й се обади , та нали толкова добре си говореха по форума . Тя го изненада със стихотворенията си . Бяха писани от преди година - две . Толкова силно му въздействаха , че не пожела нито веднъж да се видят , въпреки че му се искаше– беше го страх . ” Потопих очите си в грях “ , започваше едното . Няма да са само очите , си мислеше той , стигайки на един дъх края . Толкова лесно се четяха , че му се поиска да е с нея , когато римите вече съвсем го омагьосаха . Само че това е невъзможно , си казваше той , за да оправдае тази своя несигурност . Та нали баща й е с десет години по-млад от теб , напразно се навиваш старче … И после отново започваха мислите около това налудничево момиче .
Всичко започна от неговата сантименталност , не можа да я преодолее с годините . Напротив , когато бе млад бе по- лесно да избяга от нея . Или с мъжките компании , надсмивайки се над тази връзка с момичетата , която те прави твърде зависим и дори уязвим . Или с онова лудо и отдаващо се на предела на физическото изчерпване спортуване . А понякога и със случайните и кратки авантюри , след като алкохола ти е дал много повече настойчивост и сила , за да се отдадеш на страстта заедно с някоя почти непозната . Но тези отклонения от самотата не бяха никак трайни . На третия ден от завършека им отново изникваше колебанието дали не беше сбъркал още преди години , допускайки онази раздяла .
 Бяхме много , много млади , на по шестнадесет години . С Мая се запознах в един хубав есенен ден под хижа Вихрен . Нашият математически клас бе прикрепен към деветите класове на осма гимназия за една екскурзия . С един съученик изостанахме от групата , изостанала бе и тя с още едно момиче . После на камиона , който ни прибра за хижата седнахме един срещу друг . Мая се усмихна , хвърли едно малко камъче към мен , сякаш ми казваше : Харесвам те , кой си ? . После два дни бяхме заедно , тя бе много мила , бях се влюбил от раз .
В София не пожела да я изпратя до вкъщи , бе загадъчна . След няколко дни разбрах ,
че и е неудобно да каже че живее на “ Алабин “ в малка къща , две стайчета и половина . Първата ни целувка бе в късната есен , очите й искряха , така се оживяваше понякога , както и бе твърде сериозна за възрастта си малко преди да се разделим след дългите разходки по софийските улици .
Къде си сега Мая , тогава толкова много те обичах и исках да сме заедно , а колко различно се получи .
Една вечер отидохме в зала “ България “ на камерен концерт . Аз не бях ходил на такова място , ще ти хареса , няма страшно , усмихваше се тя . За пръв път слушах “Малка нощна музика “ . Направо изтръпнах от възторг . Мая искаше да учи в
музикално училище , но нямаше кой да я подготви , уроците струваха пари.

Когато се разделихме не мислех , че аз съм причината за това .
Но сега съм сигурен , че съм я наранил . Миналото не може да се върне . Вървиш по някаква уличка уверен в пътя си и изведнъж един спомен те връща назад към младите ти грежки . Но е късно да догониш спомена . Той е назад и нищо не можеш да промениш . Как ли са нещата с нея . Какво е станало с годините . Дали си мисли за теб , както често си мислиш за нея .