В къщи той има три картини . Те са доста повече , но тези са му най скъпите .
Не е колекционер , дори може да се каже че нямат никаква стойност . Купувани са най-често когато е имал желание да гледа картини , а това винаги е било когато нещата му вървят . Може да е само хубав ден , някоя среща с любими хора или радостно събитие . Случвало се е и когато е бил на почивка , в някой пъстър градец , където идва за пръв път . Но никога не е мислил да купува , просто е влязъл в олющено магазинче или се е разхождал из чаршията . Мирисът на боя и пресните цветове се е пропила отведнъж в сетивата му , а после е дошло влюбването в платното . Изведнъж и неочаквано . Както става в живота , без да го искаш и без да можеш да го избегнеш .
Цигулката
Наистина първата му картина . Видя я седем години откакто бяха заедно . Цялата обрамчена в широка дървена рамка , дори бе рисувана не на платно , изглежда на тънък шпертплат . Цигулката в кафяво , два –три нюанса , не повече . Зад нея партитурата бледо-жълта . А отзад човешка маска , мъж със сиво лице и синьо око . Застанала е в сянката на инструмента , но същевременно някаква сила в погледа . Понякога си мисли , че е той самият .
Като малка е свирила на цигулка . Дори е мислела да се отказва от медицината , за да учи в консерваторията . Десет години от живота й . Всеки ден я е прегръщала с малките си ръце . Те са много малки , като птичета . Първото нещо , което хареса във нея . Както и очите й , син поглед , пронизващ и толкова приковаващ те в бялото лице . А ноктите толкова гладки , на кутретата като бели бобчета … Тези ръце са държали лъка толкова сигурно , дори с лекота . Струните са издавали първото й влюбване , после първата раздяла някак е накарала и цигулката да страда . Затова не винаги я е обичала , защото е знаела всичките й тайни . Сигурно и затова трябваше да минат години преди да се съгласи да му изсвири нещо .
Стоеше на една витрина без да претендира за себе си , но веднага му задържа погледа . Изведнъж сякаш се върна в миналото като случаен гост на представление . Цигулката свиреше под нейните малки пръсти. И когато се опомни , тя бе закачена на стената в хола му. И до сега е там .
Цвят лилав
Художникът го бе поканил на своята първа самостоятелна изложба . Познаваха се отскоро , съвсем бегло . Дори се изненада , когато получи поканата . Разбира се , че отиде . Картините бяха двадесетина . Всички забелязаха основната тема – конете . Сигурно поне пет- шест платна носеха волното присъствие на това животно . Красиви гриви , извити шии и устремен бяг . Но на него му направи впечатление друга , с красива бяла рамка . Синьо , сребристо , светлозелено и много лилаво . Цвят лилав във една ваза . Още на другия ден художникът му я донесе в къщи , защото това беше първата му откупена картина . Щеше да заминава за морето да рисува портрети в скъпите ни курорти . Трябва и да се живее , освен изкуството има и друго–проза . И затова му беше благодарен , все пак парите от картината идваха навреме .
След лятото започнаха да се виждат често . Нищо не ги сближаваше , бяха толкова различни . И все пак отлично се разбираха , често пиейки бира пред хладната привечер в някое заведение . Няколко пъти художникът взимаше картината при себе си , трябваше да защитава доцентура или професорска степен . Винаги държеше на тази картина, макар че бе направил вече доста изложби и имаше поръчки , за да избира какво да представи на защитата си . И една вечер художникът му каза , че заминава . Ще бъде повече време извън страната , кариерата му тук не му е достатъчна . Така неусетно срещите им съвсем оредяха . Но в хола художникът бе оставил нещо от себе си и затова той често си мислеше за него .
Лодки през зимата
Третата картина я купи една есен на морето . Бяха заедно , обичаха да бъдат там , защото имаха много хубави спомени като млади . Вятърът и вълните бяха толкова силни , че само той ходеше на плаж . Плуваше много и после разходките когато слънцето залязваше бяха толкова приятни . Сред многото картини една вечер забеляза тъгата в тези самотни лодки . Бяха преживели много и дали отново ще навлезат в лятното море . Това синьо по платното бе дори сиво , имаше хлад в блясъка му . Всяка лодка гледаше в своята посока , закотвена може би завинаги на брега . Тогава си спомни един филм за много стар рибар , който цял ден се бореше със надеждата си , че ще сполучи този път . Беше съвсем сам в откритото море . Но тази самота не му пречеше да бъде силен . Такива бяха и тези лодки , тъжни и самотни , но все пак му се струваше , че не са загубили вярата за още плаване .
Студено море и пропита с тъга и надежда лодки .
Това са трите му обичани картини .
Любовта .
Приятелството .
Самотата .
четвъртък, 29 май 2008 г.
събота, 24 май 2008 г.
Гердан от череши - разказ
Шията й дали ще може да го носи ? Толкова е нежна , белотата й ще отстъпва на силно червеното и дали няма да се загуби . Сокът от напуканите плодове ще оцвети ръбчето на деколтето и дали ще се изпере после ? Ами тънките клонки няма ли да одраскат кожата й . Как не можа да купи друг подарък , времето не достига в това бързане … А няма ли да повехне , докато пътува , срещата е чак привечер …
Паркира колата на отбивката и нагази в зеленото без дори да забележи спреният по-горе камион . Трябваше да го види , все пак главният път бе на стотина метра . Не му направи впечатление .
Наоколо бе отрупано с клони . Циганите пак бяха взели своето . Бели, хрущялки , розови , къснозрейки . Преди няколко години му върнаха дядовата черешова градина . Като малък обичаше да идва с братовчедите си тук , качен на малката каруца , толкова вълнуващо бе да диша конското задъхано пръхтене и да държи прав юздите . Горещият вятър обгръщаше изгорелите му рамене , устата пресъхваше от жегата и после утоляваше жаждата в студеното кайначе на дерето . Откъде се взима тази бистра вода , винаги се чудеше , че я има през цялата година . И как така тревата около него бе цяло лято синьо-зелена . Мирисът на това място не бе го забравил .
Изправи се пред най- узрялото дърво и тогава го видя . Едър , леко брадясъл мъж на средна възраст . Помисли , че е от селото , та толкова отдавна не бе минавал там и колко време беше изтекло .
- Аз съм израснал наблизо , добър ден – побърза да се представи , стана му неловко да не го помисли за някакъв крадец .
- Дядо ми живееше в центъра на селото , до каменната чешма . Имаше две дъщери , ама те бяха женени от млади в града . Не го ли знаете ?
Мъжът кимна с глава , не се подразбра дали в знак на съгласие .
- Минах да пообиколя , ще набера малко череши . И колко са родили , никой не се грижи за тях , а какъв плод .
Слънцето му премрежи погледа и не разбра как особенно го гледа другия .
- Е , хайде – сбогува се набързо той и се отдалечи достатъчно , за да не смущава непознатия .
Дали пък това бе мястото , си мислеше докато късаше плодовете .Няма кой да му каже, братовчедите отдавна са в града . Все пак ще внимава с клоните , нали и другата година ще трябва да цъфтят отново .
Герданът се изви в ръцете му , бяло и червено . Зеленото на клонките е като очите й .Не , по- светли са , дори малко сини . Мислеше си дали да не откъсне и някое цвете . Няма , ще увехне по пътя , още стотина километра го чакат . Полските цветя са нетрайни , нека да е само герданът .
На отбивката мъжът се качваше на камиона . Това ли било , видял е градината и влязъл да си набере , засмя се колко е наивен . Череши много , какво пък толкова .
Отдалеч я видя . Косата бе пръсната покрай лицето , не можеше да скрие усмивката й . Ръката й се вдигна , ето ме , това съм аз . Вече крачеше към него , походката бе почти момчешка . Вятърът гънеше блузата , стори му се бяла на червени точки .
Прегърнаха се .
- Когато пресичах улицата , все още не те познавах – очите й сияеха .
- Това е за теб – Вече й подаваше герданът .
Вятърът изведнъж стихна , блузата й се изпъна свободно и той видя , че червените точки са едни големи узрели череши .
Паркира колата на отбивката и нагази в зеленото без дори да забележи спреният по-горе камион . Трябваше да го види , все пак главният път бе на стотина метра . Не му направи впечатление .
Наоколо бе отрупано с клони . Циганите пак бяха взели своето . Бели, хрущялки , розови , къснозрейки . Преди няколко години му върнаха дядовата черешова градина . Като малък обичаше да идва с братовчедите си тук , качен на малката каруца , толкова вълнуващо бе да диша конското задъхано пръхтене и да държи прав юздите . Горещият вятър обгръщаше изгорелите му рамене , устата пресъхваше от жегата и после утоляваше жаждата в студеното кайначе на дерето . Откъде се взима тази бистра вода , винаги се чудеше , че я има през цялата година . И как така тревата около него бе цяло лято синьо-зелена . Мирисът на това място не бе го забравил .
Изправи се пред най- узрялото дърво и тогава го видя . Едър , леко брадясъл мъж на средна възраст . Помисли , че е от селото , та толкова отдавна не бе минавал там и колко време беше изтекло .
- Аз съм израснал наблизо , добър ден – побърза да се представи , стана му неловко да не го помисли за някакъв крадец .
- Дядо ми живееше в центъра на селото , до каменната чешма . Имаше две дъщери , ама те бяха женени от млади в града . Не го ли знаете ?
Мъжът кимна с глава , не се подразбра дали в знак на съгласие .
- Минах да пообиколя , ще набера малко череши . И колко са родили , никой не се грижи за тях , а какъв плод .
Слънцето му премрежи погледа и не разбра как особенно го гледа другия .
- Е , хайде – сбогува се набързо той и се отдалечи достатъчно , за да не смущава непознатия .
Дали пък това бе мястото , си мислеше докато късаше плодовете .Няма кой да му каже, братовчедите отдавна са в града . Все пак ще внимава с клоните , нали и другата година ще трябва да цъфтят отново .
Герданът се изви в ръцете му , бяло и червено . Зеленото на клонките е като очите й .Не , по- светли са , дори малко сини . Мислеше си дали да не откъсне и някое цвете . Няма , ще увехне по пътя , още стотина километра го чакат . Полските цветя са нетрайни , нека да е само герданът .
На отбивката мъжът се качваше на камиона . Това ли било , видял е градината и влязъл да си набере , засмя се колко е наивен . Череши много , какво пък толкова .
Отдалеч я видя . Косата бе пръсната покрай лицето , не можеше да скрие усмивката й . Ръката й се вдигна , ето ме , това съм аз . Вече крачеше към него , походката бе почти момчешка . Вятърът гънеше блузата , стори му се бяла на червени точки .
Прегърнаха се .
- Когато пресичах улицата , все още не те познавах – очите й сияеха .
- Това е за теб – Вече й подаваше герданът .
Вятърът изведнъж стихна , блузата й се изпъна свободно и той видя , че червените точки са едни големи узрели череши .
сряда, 14 май 2008 г.
Последно
Ще си отидеш ти така внезапно
както ненадейно дойде,
Изскочила със смях през тъмнината
без страх, без свян
и без да искаш във замяна
от мене нещо да получиш.
Това в началото го знаех още.
Защо и как така се спря,
с какво заслужих красотата
на твоята усмивка млада
и слънчевия лъч на добротата ти.
Дори и досега съвсем не ми е ясно.
А после бързо свикнах
и нищо не променях,
дори се сметнах за месия.
Когато ти пред мен разкри се
отново силна рана ти нанесох.
Ще си отидеш ти така внезапно.
Това в началото го зная още.
Но ужас, времето затуй дойде ли ?
…. И после само твойте стихове
ще ме горят в безсънните ми нощи .
както ненадейно дойде,
Изскочила със смях през тъмнината
без страх, без свян
и без да искаш във замяна
от мене нещо да получиш.
Това в началото го знаех още.
Защо и как така се спря,
с какво заслужих красотата
на твоята усмивка млада
и слънчевия лъч на добротата ти.
Дори и досега съвсем не ми е ясно.
А после бързо свикнах
и нищо не променях,
дори се сметнах за месия.
Когато ти пред мен разкри се
отново силна рана ти нанесох.
Ще си отидеш ти така внезапно.
Това в началото го зная още.
Но ужас, времето затуй дойде ли ?
…. И после само твойте стихове
ще ме горят в безсънните ми нощи .
Оправдание
Душата ми е пепел от любов.
Сърцето ми е рана от мечти.
Очите ми са пълни с теб.
А ти си толкова далече.
И само в мислите ще мога
с роза да изтрия сълзите ,
които аз почти разбирам.
Сърцето ми е рана от мечти.
Очите ми са пълни с теб.
А ти си толкова далече.
И само в мислите ще мога
с роза да изтрия сълзите ,
които аз почти разбирам.
Носталгично
Недей тъгува мила
заради моите минали любими.
Те нямат твойта млада сила.
Прехвръкнаха през дните ми раними.
Но болката в сърцето ми остана.
Когато ти внезапно се яви
не бе готово то с незаздравялата си рана
за нашите мечти и теб да приюти.
заради моите минали любими.
Те нямат твойта млада сила.
Прехвръкнаха през дните ми раними.
Но болката в сърцето ми остана.
Когато ти внезапно се яви
не бе готово то с незаздравялата си рана
за нашите мечти и теб да приюти.
На една синеочка
Понякога съм толкова раним
във любовта си невъзможна.
Избухнала като немерен стих ,
омайваща , коварно сладка
и тревожна .
И тази рана не зараства ,
макар че искам
със разума си да я излекувам
Понякога съм толкова щастлив
със тази болка да я имам .
Засипвам с думи твоите очи
и бавно в свойта неизмерна радост
аз се сливам .
във любовта си невъзможна.
Избухнала като немерен стих ,
омайваща , коварно сладка
и тревожна .
И тази рана не зараства ,
макар че искам
със разума си да я излекувам
Понякога съм толкова щастлив
със тази болка да я имам .
Засипвам с думи твоите очи
и бавно в свойта неизмерна радост
аз се сливам .
неделя, 27 април 2008 г.
Мазалатска история
- Пиеса в две действия –
Действащи лица и изпълнители:
1. Бинин – водач на експедиции .
2. Наско – верен другар на първия .
3. Светльо – компютърен полугений .
4. Ани – момиче с маратонки / летни / .
5. Гергана – нечие „мъжко „ момиче , май знаем чие .
6. Любо / аз / - къде е тръгнал с тези младите , не си види бялата брада …
Още : Двама млади / ама много / хижари , седмина шемети от Варна
и една почти пораснала и събудила се мечка , която се бе уплашила от
гореизброените .
Първо действие : 29 март 08 – събота
Месец и половина подготовка за тази фасулска пиеса , че ние май и не ставаме за най- аматьорските сцени . Но както се казва веднъж режи , три пъти мери / Или май беше обратното / . Така че около 10.30 в края на Габрово две коли , с пловдивска и търновска регистрация накараха Балкана да изтръпне . Щяхме да го превземаме .
До хижа „ Партизанска песен „ се стига бързо , ако си с кола . Така че паркирахме двата аероплана и започнахме изкачването . В началото тези маратонки на Анито така ме задъхаха , абе къде ми бе акъла да тръгвам нагоре , си казвах аз .Но скоро навлязахме в такава кал , че мойте стари изпитани кубинки нямаха конкуренция . Така че компесирах някои вече липсващи ми данни с изпитаната екипировка . А без майтап гората бая са я осякали . Каква бе тази прочистваща ли , оздравителна сеч не ми бе много ясно , но чак до половината път – чешмата на Корита има кал за няколко наколни / или накални кирпични селища / .
И ето ни на малка почивка при чешмата . Минзухарите сини с жълти човчета се показваха изпод снега , идва пролетта , викаха със слабите си гласчета . А пък ние му треснахме по няколко глътки червено вино за сгряване и релакс и пак се приготвихме за катерченето . Обаче сега Бинката бе с един дяволски уред , който след изкачването по баира на голямата поляна ни натика в гората . А там си бе сериозна хлъзгавица .
По едно време Анютката започна да репетира римейк на филма „ Кацнал на едно дърво „ .Ако бе се явила на кастинг при Луи Дьо Финес щеше да го спечели , сигурен съм .
После сред промушващото се слънце , което малко ни бягаше цял следобед ни се промушиха пред погледа едни мечешки следи върху снега . Обаче това мече- бубулече явно ни е усетило по спиртния и спортния дух отдалеч , така че не рискува да ни се изправи насреща . Иначе щеше да съжалява / кой знае кой кого , ама да кажем ние него . /
След около 4-5 часа се издигнахме покрай Големия и Малък бухал пред хижата . Двете млади хижарчета отпред ни пробиваха път и камината вече бумкаше , когато я накачулихме . Два , три чая , после лафче и около масата , бе се вече свечерило .Ядохме , пихме и малко се повеселихме . А по едно време Гергана започна през 15 минути да звънка камбаната пред хижата . Нали чакахме онези веселяги , които започнаха да катерят от Габрово някъде към 19.30 часа . Тези ще са много пекани , предположих аз .Ама се оказаха едни шемети … тръгнали съвсем аджамийски , но с много бира и цигари за тяга . Както и да е , всичко с тях приключи без да се правим на планински спасители .
Нямахме сили да дремем около печката в столовата на хижарчетата повече и около полунощ се хоризонтирахме в спалното . Аз казах , че хъркам и стреснах Герганчето , ама дали си изпълних обещанието не знам .
Второ действие : 30 март 08- неделя
Сутринта мислехме да се качим на високото – скалата Вълчата глава ни бе под носа , ама вятърът и облаците ни отнеха това желание . Закусихме с някакви останки на провизии , пихме два чая и три кафета , изпяхме песента две праскови и пет-шест череши и се снимахме за спомен . Нещо по- важно за мен , отколкото за Комсомола / сещате се защо , да не прекаляваме с черния хумор . /
На връщане нищо особено . Раниците леки като перце , времето малко по-гадно от предния ден , настроението съвсем планинарско . Отново хлъзгавица по пътеката в гората . Този път Ани бе с гети , Наско с ръкавици , Бинин с ушанка май , Светльо не помня как ,а аз бях с тях . Пред Корита Бинката ни демонсрира високи спринтьорски умения по наклонена местност , до травми не се стигна . Май се чака клипчето да се появи по Интернет , той ще каже .На Корита си разделихме две ябълки и една фафла-вавла на шест почти равни части и отново навлязохме в тресавището / в калта , извинете . /
Спрямо изкачването предния ден сега ни бе нужен час по- малко . Пред „ Партизанска песен „ направихме разбор на това кой как се е справил с пиесата . Оказа се , че според всички само Маруската и Борката могат да ни са дубльори . Мойта роля май няма кой да я поеме / бате Наско някак почна да ни бяга по тъча нещо . /
Така че уважаема публика очаквайте ни в следващата пиеса отново , навярно декорите ще са летни , а маратонките на Анютката зимни . Така де , трябва да има разнообразие .
Бинката ще сложи снимки за илюстрация на това , че съм преувеличил в рамките на допустимата статистическа грешка , около 50 на сто .
Чакам аплаузите
Любомир
Действащи лица и изпълнители:
1. Бинин – водач на експедиции .
2. Наско – верен другар на първия .
3. Светльо – компютърен полугений .
4. Ани – момиче с маратонки / летни / .
5. Гергана – нечие „мъжко „ момиче , май знаем чие .
6. Любо / аз / - къде е тръгнал с тези младите , не си види бялата брада …
Още : Двама млади / ама много / хижари , седмина шемети от Варна
и една почти пораснала и събудила се мечка , която се бе уплашила от
гореизброените .
Първо действие : 29 март 08 – събота
Месец и половина подготовка за тази фасулска пиеса , че ние май и не ставаме за най- аматьорските сцени . Но както се казва веднъж режи , три пъти мери / Или май беше обратното / . Така че около 10.30 в края на Габрово две коли , с пловдивска и търновска регистрация накараха Балкана да изтръпне . Щяхме да го превземаме .
До хижа „ Партизанска песен „ се стига бързо , ако си с кола . Така че паркирахме двата аероплана и започнахме изкачването . В началото тези маратонки на Анито така ме задъхаха , абе къде ми бе акъла да тръгвам нагоре , си казвах аз .Но скоро навлязахме в такава кал , че мойте стари изпитани кубинки нямаха конкуренция . Така че компесирах някои вече липсващи ми данни с изпитаната екипировка . А без майтап гората бая са я осякали . Каква бе тази прочистваща ли , оздравителна сеч не ми бе много ясно , но чак до половината път – чешмата на Корита има кал за няколко наколни / или накални кирпични селища / .
И ето ни на малка почивка при чешмата . Минзухарите сини с жълти човчета се показваха изпод снега , идва пролетта , викаха със слабите си гласчета . А пък ние му треснахме по няколко глътки червено вино за сгряване и релакс и пак се приготвихме за катерченето . Обаче сега Бинката бе с един дяволски уред , който след изкачването по баира на голямата поляна ни натика в гората . А там си бе сериозна хлъзгавица .
По едно време Анютката започна да репетира римейк на филма „ Кацнал на едно дърво „ .Ако бе се явила на кастинг при Луи Дьо Финес щеше да го спечели , сигурен съм .
После сред промушващото се слънце , което малко ни бягаше цял следобед ни се промушиха пред погледа едни мечешки следи върху снега . Обаче това мече- бубулече явно ни е усетило по спиртния и спортния дух отдалеч , така че не рискува да ни се изправи насреща . Иначе щеше да съжалява / кой знае кой кого , ама да кажем ние него . /
След около 4-5 часа се издигнахме покрай Големия и Малък бухал пред хижата . Двете млади хижарчета отпред ни пробиваха път и камината вече бумкаше , когато я накачулихме . Два , три чая , после лафче и около масата , бе се вече свечерило .Ядохме , пихме и малко се повеселихме . А по едно време Гергана започна през 15 минути да звънка камбаната пред хижата . Нали чакахме онези веселяги , които започнаха да катерят от Габрово някъде към 19.30 часа . Тези ще са много пекани , предположих аз .Ама се оказаха едни шемети … тръгнали съвсем аджамийски , но с много бира и цигари за тяга . Както и да е , всичко с тях приключи без да се правим на планински спасители .
Нямахме сили да дремем около печката в столовата на хижарчетата повече и около полунощ се хоризонтирахме в спалното . Аз казах , че хъркам и стреснах Герганчето , ама дали си изпълних обещанието не знам .
Второ действие : 30 март 08- неделя
Сутринта мислехме да се качим на високото – скалата Вълчата глава ни бе под носа , ама вятърът и облаците ни отнеха това желание . Закусихме с някакви останки на провизии , пихме два чая и три кафета , изпяхме песента две праскови и пет-шест череши и се снимахме за спомен . Нещо по- важно за мен , отколкото за Комсомола / сещате се защо , да не прекаляваме с черния хумор . /
На връщане нищо особено . Раниците леки като перце , времето малко по-гадно от предния ден , настроението съвсем планинарско . Отново хлъзгавица по пътеката в гората . Този път Ани бе с гети , Наско с ръкавици , Бинин с ушанка май , Светльо не помня как ,а аз бях с тях . Пред Корита Бинката ни демонсрира високи спринтьорски умения по наклонена местност , до травми не се стигна . Май се чака клипчето да се появи по Интернет , той ще каже .На Корита си разделихме две ябълки и една фафла-вавла на шест почти равни части и отново навлязохме в тресавището / в калта , извинете . /
Спрямо изкачването предния ден сега ни бе нужен час по- малко . Пред „ Партизанска песен „ направихме разбор на това кой как се е справил с пиесата . Оказа се , че според всички само Маруската и Борката могат да ни са дубльори . Мойта роля май няма кой да я поеме / бате Наско някак почна да ни бяга по тъча нещо . /
Така че уважаема публика очаквайте ни в следващата пиеса отново , навярно декорите ще са летни , а маратонките на Анютката зимни . Така де , трябва да има разнообразие .
Бинката ще сложи снимки за илюстрация на това , че съм преувеличил в рамките на допустимата статистическа грешка , около 50 на сто .
Чакам аплаузите
Любомир
Абонамент за:
Публикации (Atom)