Задушени гълъбки в масло - разказ

Задушени гълъбки в масло
/ Старопланинска рецепта от района на хижа „ Ехо „ /

Разбира се , започваме от нужните продукти . Гълъбки , колкото повече , толкова повече . Както е казал симпатягата мечо Пух . А те биват виолетови , червени , бледокафяви и най- качествените и вкусни – зелените гълъбки . Но затова трябва да отидем до Централния балкан .
Събота . Пети юли . Този път няма да представлявам сам търновската туристическа школа . С мен е Симчо , колега и приятел . Ръст 190 см , телосложение атлетично , 99 лицеви опори от раз , коса руса , дълга и къдрава , очи кафяво и зелено , ерген . Сериозна подкрепа .
Товарим раниците в бързохода и през Шипка след два и малко повече часа кацаме на площада в село Розино . Там вече ни чака групата от Раковски . Начело е Бинин , с бързи крака и Джипиес . Наско и сестра му Анютка / този път нямам възражения за маратонките й . / И разбира се Герганчето , което има задача да спира необуздания стремеж на Бинин към екстремни катерения с диви кози , надбягване по пресечена местност с лопатари и други диви животни и всякакви неразумни начинания .
В 10.30 часа стартираме . Намираме сянката на един орех за бляскавите като огледало гърбове на автомобилите ни , организираме първия частен автопаркинг със съдействието на комшията бай Христо и напред към гората с гълъбките . И разбира се към хижа Ехо . Там ще разпънем палатките / пардон , ще изпънем телата за през нощта , една малко досадна задача , но нали трябва и да се събират сили . /
Първите час и половина минаваме през дере , обрасло и каменисто , стръмно , но не съвсем . Пием вода от една чешма , почиваме , някои се катерят отново по дебелите стволове на габърите . И така излизаме на местността Шамака , с кошарата , мястото за почивка и скара / но не и бира / и се отправяме към същинското изкачване .
И тук правим голяяяямата грешка . Виждаме коловете на зимната маркировка , която ще ни изведе на Карагьолския преслап . Но там на откритото пече яко . А пък и ние сме тръгнали за гълъбки , при все че освен мен май други познавачи на този горски деликатес няма . И се шибваме в гората по лятната маркировка . Като не знаем какво ни чака .
А ни чака хубава чешма , и много гълъбки . Някои бледокафяви , други червени , трети зеленикави , четвърти силно червиви . Особено внимаваме за пънчетата , така любими на Анютката . Вече разполагаме с около два килограма и този товар се оказва в мойта раница , като най- големия поддръжник на това великолепно мезе за бира , вино , в частност и студен айран .
След кратък обяд , от който раниците ни не олекват кой-знае колко отново потегляме през гората . За да зобкаме горски ягодки , да пеем в един глас „ Пред нас са блеснали житата , окъпани във топъл дъжд „ . Макар , че освен треволяк , глог , коприва и все повече гъстълак не се вижда нищо наоколо . Вече и маркировка няма . Така че разбираме , ще ни патят главите от тези гълъбки . Бинин вади Джипиеса , някъде по права линия се обажда хижа Ехо , но на 5-6 километра по права линия . Това особено не ни радва , но поне ни кара да следваме вярната посока .
Някъде около 16 часа виждаме проблясък в гористата мараня , и ни се открива на отсрещния , но далечен скат Беклемето и хижа Козя стена . А , значи трябва да сме наляво . Спираме , за да хапнем вафли, фафли и други семки и бонбонки . И се започва едно изкачване , нямам думи . Пулсът ми се качва , сякаш съм видял първото си гадже , краката ми се стягат като че ли съм на обиколката на Народното събрание , иде ми да се опъна на зелената папрат , пък ако ще и баба Мецана да идва да ме души. То се успокоявам , че надали предпочита жилавите ми мръвки пред младото , то си е всред нас , така че аз май съм най- малко застрашен.
И по едно време , когато няма вече надежда Бинин се провиква „ Радецки идва със гръм „ . На 1200 метра е основната пътека , но някъде по изкачване над 75 градуса . После те стават 800, 420 , 180 метра и през един малинак, но неузрял още се изкачваме на магистралата . Браво на нас ,часът е малко след осемнадесет . Пет часа в пущинака , големи сме герои .
Бинин , най – добрия водач си , да знаеш . Вкара ни , но ни и изкара без да ти мигне окото , такъв трябва да е един ръководител на старопланиски преход .

Хижа Ехо е на приказно място . На юг е високото било на връх Вежен . Величествено е . На североизток е масива със зъберите , хижа Козя стена и в далечината Беклемето . А на половин час на югоизток се издига връх Юмрука . Бинин го изкачи без да се задъха почти в полунощ . Какво да правиш , навици от юношеските години .
За калъбалъка вечерта , количеството изпити бири и напити седмокласнички няма да говориме . Натръшкахме се по дюшеците в гостната и откъртихме кой както можа . По едно време хижарката леля Венци / може и по-малка да е от мен / мина да ни завие грижовно , да не би да настинем . Че и утре е ден .

На сутринта хапнахме , пийнахме чай , но без коняк . Леля Венци ни гости с бухтички и шипков мармалад . После си направихме снимка за спомен и след викове- Ехоооо, драснахме надолу към цивилизацията .
А бе скучна работа . Наоколо колове , маркировка , народ . Няма как да се загубиш . Само дето гледките във всичките посоки са по интересни от горските , туй е предимсвото да ходиш по утъпканите пътеки . И поклащащите се в неравноделен такт жълто и виолетово на кантариона и мащерката , всред зеленото от гергевските треви , както казваше класика Радичков . Че то и в живота си е така , утъпканата пътека емоция ли е , я да кривнем встрани , че да си разберем от живота .
При едно от последните сядания за почивка ме напуши смях . А бе хора , от три години в планината все по нещо си губя , или ножчето , или шапката , потника или чорапите . И сега не останах назад , май аз съм куцузлията , щом се загубих самия в гората .
А за гълъбките не остана време , а май и кураж да ги сготвим на Ехо . Но щом пиша тези редове , бъдете сигурни , от задушени гълъбки по старопланински няма по- хубаво мезе за бирата .

Не , не ви гъбаркам , истина е .


08.07.2008 Любомир Николов

Ти го знаеш - стихотворение

Нашата любов е
необяснима .
Нашата любов е
необозрима .
Нашата любов е
неосъществима .

И пак е силна
с тази си малка рима .
Понякога и
за двамата е ранима .
Но сме съгласни
въпреки това да я има .

Поезия на самотата - Глава първа

И тази неделя се очертаваше да е сам . Няколко дни си мислеше да й се обади , та нали толкова добре си говореха по форума . Тя го изненада със стихотворенията си . Бяха писани от преди година - две . Толкова силно му въздействаха , че не пожела нито веднъж да се видят , въпреки че му се искаше– беше го страх . ” Потопих очите си в грях “ , започваше едното . Няма да са само очите , си мислеше той , стигайки на един дъх края . Толкова лесно се четяха , че му се поиска да е с нея , когато римите вече съвсем го омагьосаха . Само че това е невъзможно , си казваше той , за да оправдае тази своя несигурност . Та нали баща й е с десет години по-млад от теб , напразно се навиваш старче … И после отново започваха мислите около това налудничево момиче .
Всичко започна от неговата сантименталност , не можа да я преодолее с годините . Напротив , когато бе млад бе по- лесно да избяга от нея . Или с мъжките компании , надсмивайки се над тази връзка с момичетата , която те прави твърде зависим и дори уязвим . Или с онова лудо и отдаващо се на предела на физическото изчерпване спортуване . А понякога и със случайните и кратки авантюри , след като алкохола ти е дал много повече настойчивост и сила , за да се отдадеш на страстта заедно с някоя почти непозната . Но тези отклонения от самотата не бяха никак трайни . На третия ден от завършека им отново изникваше колебанието дали не беше сбъркал още преди години , допускайки онази раздяла .
 Бяхме много , много млади , на по шестнадесет години . С Мая се запознах в един хубав есенен ден под хижа Вихрен . Нашият математически клас бе прикрепен към деветите класове на осма гимназия за една екскурзия . С един съученик изостанахме от групата , изостанала бе и тя с още едно момиче . После на камиона , който ни прибра за хижата седнахме един срещу друг . Мая се усмихна , хвърли едно малко камъче към мен , сякаш ми казваше : Харесвам те , кой си ? . После два дни бяхме заедно , тя бе много мила , бях се влюбил от раз .
В София не пожела да я изпратя до вкъщи , бе загадъчна . След няколко дни разбрах ,
че и е неудобно да каже че живее на “ Алабин “ в малка къща , две стайчета и половина . Първата ни целувка бе в късната есен , очите й искряха , така се оживяваше понякога , както и бе твърде сериозна за възрастта си малко преди да се разделим след дългите разходки по софийските улици .
Къде си сега Мая , тогава толкова много те обичах и исках да сме заедно , а колко различно се получи .
Една вечер отидохме в зала “ България “ на камерен концерт . Аз не бях ходил на такова място , ще ти хареса , няма страшно , усмихваше се тя . За пръв път слушах “Малка нощна музика “ . Направо изтръпнах от възторг . Мая искаше да учи в
музикално училище , но нямаше кой да я подготви , уроците струваха пари.

Когато се разделихме не мислех , че аз съм причината за това .
Но сега съм сигурен , че съм я наранил . Миналото не може да се върне . Вървиш по някаква уличка уверен в пътя си и изведнъж един спомен те връща назад към младите ти грежки . Но е късно да догониш спомена . Той е назад и нищо не можеш да промениш . Как ли са нещата с нея . Какво е станало с годините . Дали си мисли за теб , както често си мислиш за нея .

Брат ми се завърна - разказ

Бързам да кажа на всички , не търся вече спонсор . Брат ми се завърна .
Всъщност той не е искал да каже онези неща , които много ме огорчиха . Та какво са някакви си 1500 долара пред братската обич . Нали и аз толкова много съм му помагал , откакто не е в България . И това , че съм правил грешки си е нормално . Било ми е трудно сам да вземам решенията . Все пак толкова години само мисълта , че брат ми и баща ни могат да ми помогнат ме е карала да се чувствам по- силен .
И сега изведнъж , всичко на мойте плещи . Нормално е някои неща да не се получат както трябва . Но нали и за всяка грешка има прошка .
Ето такива бяха думите му , след като ми писа по мейла . Съжалявал бил , работата му напоследък била напрегната . Младите в университета , където преподава му дишат във врата . А и със здравето нещо , трябва да се грижи повече за себе си .
Да забравим това недоразумение , нали брат ми . Така ми пише той .
И аз му писах . Ех , брат ми , му казах . Важното да сме отново заедно . Както преди , в детските години , които останаха толкова далеч . И когато си дойдеш от Африка , ще отидем заедно при татко . И ще му кажем . Твоите момчета , които ти толкова обичаше не са те предали . Те са заедно , рядко идват при теб , но не са те забравили . Та тези грижи и обич не могат да се забравят . Каквото и да се e случило , те ни поддържаха в годините , които ти толкова рано ни остави сами .

Та такива ми ти работи . Мисля да сънувам това негово писмо скоро и всичко да бъде един хубав сън . Защото съм имал сънища , които се сбъдват .
Защо пък и това да не стане истина и да не се сбъдне .

Моите спонсори нямат да имат нищо напротив , нали ?!

Търси се спонсор - разказ

От една седмица съм се заел със трудната задача да си намеря спонсор . Знам,
няма да е лесно . Някои хора го търсят , за да си възвърнат зрението или друго , свързано със здравето . Други за да посетят екзотични места по света . Трети , защото така ще изкрънкат някой лев .
Аз си търся спонсор , за да си възвърна брат си . Много го обичам и не искам да живея без него . И веднага казвам , трябва да събера 1500 долара . А това не са малко пари . И мисля на всеки , който ще ми става спонсор да разкажа тази история .
Преди двадесет години брат ми с цялото си семейство замина за Африка . Все пак професията му е престижна – в сферата на информатиката . А и снаха ми с нейните научни степени и атестации от БАН . Лапнаха ги като топъл хляб . Знаят и езици , с една дума – пей сърце .
То това хубаво . Лошото бе ,че след година аз трябваше да се грижа за вече тежко болния ни баща . Той си беше мъж до края . Разбира се , последните му четири месеца мъжки бяха само ясният му син поглед и бледото лице . Всичко останало съвсем не бе мъжко . След като го изпратих до вечното му легло една комшийка ми каза , че много се съмнявала дали няма да изперкам сам с него .
Мисля , че синият му поглед не ми даде да изперкам .
И ето ме сам с два апартамента , които татко ни остави . И аз имам семейство , но живем в друг град . И така се започна една дълга одисея с наематели , все пак да вземем нещо , а и те да се грижат за апартаментите . Също плащане на данъци , мъкнене на багажи от единия апартамент в другия . Години наред . И това кой да го прави , ами аз . Африка си е далече . Но и тук имаше големи неясноти . Брат ми и снаха ми бяха все от нещо недоволни . Наемателите плащат малко , аз лошо стопанисвам вещите им , все пак хората се бяха обзавели прилично преди да заминат .
Нали бях се оттеглил в провинцията с жена ми , нямаше място за всички в бащиния апартамент . Само 104 квадрата , макар и до сегашното НДК . И най-вече от това , че си правя каквото си искам , без да се съобразявам с тях . Те да вземат наемите .Останалото не била моя работа .
Минаха десетина години . Започнахме да продаваме . Първо малкия апартамент . После и големия .
И ето най- важният момент настъпи преди пет години . Аз направих една глупост . Бизнесът ми вече не вървеше , взех от парите на брат ми 1500 долара . Влязох в една рискована сделка и на часа ги загубих . Задлъжнях .
След половин година първо снаха ми , после и брат ми се върнаха в София за кратко . С цел да продават големия , бащиния апартамент . Той вече от пет- шест години си беше само техен . Бяхме минали през нотариус и доброволно с брат ми поделили двата имота . Как се решиха и да ми доплатят до малкия апартамент 12 500 долара , съвсем се чудя .
Та така . Оплетоха се и двамата като пиле в кълчища . Нищо не свършиха . Заминаха си и пак аз останах да хамалувам и тази работа . Месец след тяхното заминаване им преведох 43 000 евро . За толкова продадох апартамента . Без агенция посредник . Чиста случайност .

Преди месец брат ми си поиска онези 1500 долара . С лихвите . Че и за някакви легла взе да мрънка . Не знам колко пъти е ходил при вечното легло на баща ни. Аз една година след като си отиде нямах сили да отида там . Тези четири месеца ми бяха отнели силите .
Така аз загубих брат си . Нямам 1500 долара . Нямам две къщи в Африка и един апартамент 130 квадрата с гараж в Лозенец . Той е съвсем нов , знаете как е трудно в днешно време да изплащаш апартамент в София , че и втора къща в Африка .
Моят е 62 квадрата в Стрелбището . Дали да не го продам , за да му върна дълга . И да си върна брат си .
Най добре е чрез спонсори . Има добри хора , някой може да ми стане спонсор
Пък и брат ми може да ми стане , все пак в негов интерес е .
Ще му бъдат върнати 1500 –те долара .

Ох , забравих за лихвите .

Защо е така - малки мисли

Реших да поместя едно разказче за моя приятел Наско , той го заслужава . Но имам проблем при форматирането , от ляво се губят първите думи на изречението . Защо ли е така ? До сега с другите постинги не бе се случвало .
Нищо , пак ще напиша нещо за Насенцето . Той работи в телевизията . Канал 1 . Там много го обичат и тачат .
Но сега Наско си е взел годишен отпуск и е заминал на Слънчев бряг . Но не по дирите и спомените на нашите млади години . А да прави инсталации . Не мислете , че Наско ще конкурира Кристо в авангардното изкуство . Не , Наско ще прави пари , като прокарва елинсталации в новите хотели оттам главното шосе . Това , което ограждаше навремето този хубав комплекс .
Е , Наско . И ти , макар и косвено с труда си подхранваш тези строителни безумия . Бетон , стъкло и метал . Колкото повече кич и идиотщина в липсата на инфраструктура и човешки облик , толкова повече . Както е казал героят в " Мечо пух . "

Миналото лято бях по Южното ни Черноморие . Навсякъде струпани безумни строежи , които ще се завършат . И чужденците ще се тъпчат в тях , наслаждавайки се на нашето море и слънце . И ще потекат едни пари , страшна работа .
Съмнявам се . Къмпинг " Нестинарка " например е целият сринат и превърнат в жилищен комплекс . Прахоляк , гъчканация и високи цени . А бе ще стане , имайте търпение .
Преди две лета минах покрай Шкорпиловци . Там съществуваше преди години къмпинг " Изгрев " . Широк и ситен пясък , гора зад него , оазис на спокойствието и красотата . Сега е изоставен и чака поредният магеломански инвеститор . Тук - там стърчи скелетът на дървено бунгало или тарабата на малко магазинче . То навремето всичко бе малко , и бунгалцата , и ресторантът , и нашите надежди за нещо по- различно . Но това ли е различното и съвременното ? Асфалт на двадесет метра от морето , бетон и лукс на единадесетия етаж .

Ех , Наско ! Вместо да напиша за теб виж какво се получи . Но ти ще ми простиш за това отклонение в мислите ми .
Нали затова са приятелите !

Видение - стихотворение

Очите ти са слънчев лъч,
обгарящ ме преди да съм го виждал.
Косата ти е меката трева,
в най-смелите мечти оплел глава във нея.
Гласът ти - трепет на стрели,
обгръщаш и пронизващ мене целия.
Ръцете ти са бистрата вода,
от нея жаден искам аз да пия.
Лицето ти е радост на дете,
което ти се иска да помилваш.

Сърцето ми дали ще издържи,
ако наяве всичко туй на мен се случи…