- Пиеса в две действия –
Действащи лица и изпълнители:
1. Бинин – водач на експедиции .
2. Наско – верен другар на първия .
3. Светльо – компютърен полугений .
4. Ани – момиче с маратонки / летни / .
5. Гергана – нечие „мъжко „ момиче , май знаем чие .
6. Любо / аз / - къде е тръгнал с тези младите , не си види бялата брада …
Още : Двама млади / ама много / хижари , седмина шемети от Варна
и една почти пораснала и събудила се мечка , която се бе уплашила от
гореизброените .
Първо действие : 29 март 08 – събота
Месец и половина подготовка за тази фасулска пиеса , че ние май и не ставаме за най- аматьорските сцени . Но както се казва веднъж режи , три пъти мери / Или май беше обратното / . Така че около 10.30 в края на Габрово две коли , с пловдивска и търновска регистрация накараха Балкана да изтръпне . Щяхме да го превземаме .
До хижа „ Партизанска песен „ се стига бързо , ако си с кола . Така че паркирахме двата аероплана и започнахме изкачването . В началото тези маратонки на Анито така ме задъхаха , абе къде ми бе акъла да тръгвам нагоре , си казвах аз .Но скоро навлязахме в такава кал , че мойте стари изпитани кубинки нямаха конкуренция . Така че компесирах някои вече липсващи ми данни с изпитаната екипировка . А без майтап гората бая са я осякали . Каква бе тази прочистваща ли , оздравителна сеч не ми бе много ясно , но чак до половината път – чешмата на Корита има кал за няколко наколни / или накални кирпични селища / .
И ето ни на малка почивка при чешмата . Минзухарите сини с жълти човчета се показваха изпод снега , идва пролетта , викаха със слабите си гласчета . А пък ние му треснахме по няколко глътки червено вино за сгряване и релакс и пак се приготвихме за катерченето . Обаче сега Бинката бе с един дяволски уред , който след изкачването по баира на голямата поляна ни натика в гората . А там си бе сериозна хлъзгавица .
По едно време Анютката започна да репетира римейк на филма „ Кацнал на едно дърво „ .Ако бе се явила на кастинг при Луи Дьо Финес щеше да го спечели , сигурен съм .
После сред промушващото се слънце , което малко ни бягаше цял следобед ни се промушиха пред погледа едни мечешки следи върху снега . Обаче това мече- бубулече явно ни е усетило по спиртния и спортния дух отдалеч , така че не рискува да ни се изправи насреща . Иначе щеше да съжалява / кой знае кой кого , ама да кажем ние него . /
След около 4-5 часа се издигнахме покрай Големия и Малък бухал пред хижата . Двете млади хижарчета отпред ни пробиваха път и камината вече бумкаше , когато я накачулихме . Два , три чая , после лафче и около масата , бе се вече свечерило .Ядохме , пихме и малко се повеселихме . А по едно време Гергана започна през 15 минути да звънка камбаната пред хижата . Нали чакахме онези веселяги , които започнаха да катерят от Габрово някъде към 19.30 часа . Тези ще са много пекани , предположих аз .Ама се оказаха едни шемети … тръгнали съвсем аджамийски , но с много бира и цигари за тяга . Както и да е , всичко с тях приключи без да се правим на планински спасители .
Нямахме сили да дремем около печката в столовата на хижарчетата повече и около полунощ се хоризонтирахме в спалното . Аз казах , че хъркам и стреснах Герганчето , ама дали си изпълних обещанието не знам .
Второ действие : 30 март 08- неделя
Сутринта мислехме да се качим на високото – скалата Вълчата глава ни бе под носа , ама вятърът и облаците ни отнеха това желание . Закусихме с някакви останки на провизии , пихме два чая и три кафета , изпяхме песента две праскови и пет-шест череши и се снимахме за спомен . Нещо по- важно за мен , отколкото за Комсомола / сещате се защо , да не прекаляваме с черния хумор . /
На връщане нищо особено . Раниците леки като перце , времето малко по-гадно от предния ден , настроението съвсем планинарско . Отново хлъзгавица по пътеката в гората . Този път Ани бе с гети , Наско с ръкавици , Бинин с ушанка май , Светльо не помня как ,а аз бях с тях . Пред Корита Бинката ни демонсрира високи спринтьорски умения по наклонена местност , до травми не се стигна . Май се чака клипчето да се появи по Интернет , той ще каже .На Корита си разделихме две ябълки и една фафла-вавла на шест почти равни части и отново навлязохме в тресавището / в калта , извинете . /
Спрямо изкачването предния ден сега ни бе нужен час по- малко . Пред „ Партизанска песен „ направихме разбор на това кой как се е справил с пиесата . Оказа се , че според всички само Маруската и Борката могат да ни са дубльори . Мойта роля май няма кой да я поеме / бате Наско някак почна да ни бяга по тъча нещо . /
Така че уважаема публика очаквайте ни в следващата пиеса отново , навярно декорите ще са летни , а маратонките на Анютката зимни . Така де , трябва да има разнообразие .
Бинката ще сложи снимки за илюстрация на това , че съм преувеличил в рамките на допустимата статистическа грешка , около 50 на сто .
Чакам аплаузите
Любомир
неделя, 27 април 2008 г.
петък, 25 април 2008 г.
Срещал съм и щастливи клошари - разказ
- Тате , в нашия квартал клошарите са много интелегентни - така ми каза една сутрин малката ми дъщеря . Трябва да я водя на училище , все пак времената са малко по-различни от времето , когато батко й бе в първи клас . Често виждахме край блока как един и същи брадат чичко рови в кофите за боклук . Явно и там има разпределение на територии . Не пропускаше достолепно да ни поздрави , навярно смяташе тази своя дейност като свое задължение , вид работа . Дори си мислех дали не плаща здравни и пенсионни осигуровки , толкова бе вглъбен и педантичен в заниманието си . По друг начин не можех да си обясня как е толкова точен в графика си .
Случваше се да ги видя двама , особенно когато имаше нещо по-обемисто и ценно за пренасяне . Как си съобщаваха , че имат нужда един от друг , беше ми чудно . Може би и те си имат GSM- и , а може дори и да са в група , за по-евтина връзка помежду им .
Веднъж имах затруднение кой да ми помогне да вдигна новата пералня до третия етаж. В нашия вход всички комшии са болни , кой има кръвно , кой ишиас и шипове още от млади години . Как да ги накараш за такава работа ?
Тогава казах на жена си , ето след половин час трябва да се яви нашия квартален клошар , той ще свърши тази работа .
Познах със закъснение от няколко минути . Наистина е интелегентен , сам се убедих в това . Не само ми помогна за новата , а и старата примъкнахме до боклуците . Даде ми ценни съвети как да включа меката връзка с водопровода . Че и за калгон знаеше , дали използват този модерен препарат в общността , където живеят . Винаги съм си мислел , че клошарите живеят заедно . Това не може да е другояче , щом не разговарят почти никак помежду си . Само когато са седнали на тротоара с бира в ръка се оживяват в разговори . Цигарите горят пожълтелите им пръсти , кашлицата напира в гърдите им , брадите са напоени с пенливожълтата течност , която забърсват с бозавите ръчно плетени пуловери . Подарих им веднъж по един чифт съвсем здрави обувки , бяха ми останали от силните години в бизнеса , когато продавах работно облекло . Обувки с усилено бомбе против всякакви строителни контузии , малко тежки, но пък френско производство . Чиста кожа .
Приеха ги без излишни благодарности , сякаш бях представител на техния синдикат и се грижех за безопастността на работното им място .
Случваше се покрай двамата брадати да се появява и клошарка . Видът й не бе особенно женствен . Бирата я подхващаше редом с мъжете , за цигарите да не говорим . Езикът й бе цветущ и безкомпромистен , сякаш й бе неудобно да говори със своите партньори по друг начин . Но пък никога не забелязах да има предпочитание към някой от другите двама . Може би й бе безразлично с кой ще споделя изкараното днес за бира и цигари , а навярно и нещо друго . Присъствието й се ограничаваше в няколко дни съвместно скитане из боклуците , после изчезваше за дълго време . Какви ли задължения може да има , дали някой друг разчита и не може без нея , някое малко и болно дете или стар човек , това си остава загадка за мен .
Виждал съм погледа на двамата понякога зареян в миналото . Единият е имал бизнес преди десетина години , подлъгал се е да изтегли голям кредит срещу ипотека на жилището си . После партньорите са го подвели и вместо да осигури на децата образование и добро бъдеще , той се е озовал на улицата . Забравен от семейството , далеч от своите надежди , вече доволен единствено от пълните кофи . Дали така е станало ? А другия може би прокуден от жена си , недоволна от неголямата заплата и вечните му болежки . Та какво значение има всичко това .
Мисля си , че напоследък трудът им се облекчи , разделното събиране на боклука им дава възможност по-бързо и точно да завършват работата си . Значи ще имат повече свободно време , защо не и на кино и театър да отидат , не само на кръчма . Надали ще стане така .
- Тате , клошарите дали са понякога щастливи? – попита ме веднъж моята малка първокласничка . Бяха ни поздравили , както винаги .
- Със сигурност , моето момиче , не се безпокой за това . – отговорих й аз . Та нали видях почти топлия къс баничка , който си разделяха в тази чудесна слънчева утрин .
Случваше се да ги видя двама , особенно когато имаше нещо по-обемисто и ценно за пренасяне . Как си съобщаваха , че имат нужда един от друг , беше ми чудно . Може би и те си имат GSM- и , а може дори и да са в група , за по-евтина връзка помежду им .
Веднъж имах затруднение кой да ми помогне да вдигна новата пералня до третия етаж. В нашия вход всички комшии са болни , кой има кръвно , кой ишиас и шипове още от млади години . Как да ги накараш за такава работа ?
Тогава казах на жена си , ето след половин час трябва да се яви нашия квартален клошар , той ще свърши тази работа .
Познах със закъснение от няколко минути . Наистина е интелегентен , сам се убедих в това . Не само ми помогна за новата , а и старата примъкнахме до боклуците . Даде ми ценни съвети как да включа меката връзка с водопровода . Че и за калгон знаеше , дали използват този модерен препарат в общността , където живеят . Винаги съм си мислел , че клошарите живеят заедно . Това не може да е другояче , щом не разговарят почти никак помежду си . Само когато са седнали на тротоара с бира в ръка се оживяват в разговори . Цигарите горят пожълтелите им пръсти , кашлицата напира в гърдите им , брадите са напоени с пенливожълтата течност , която забърсват с бозавите ръчно плетени пуловери . Подарих им веднъж по един чифт съвсем здрави обувки , бяха ми останали от силните години в бизнеса , когато продавах работно облекло . Обувки с усилено бомбе против всякакви строителни контузии , малко тежки, но пък френско производство . Чиста кожа .
Приеха ги без излишни благодарности , сякаш бях представител на техния синдикат и се грижех за безопастността на работното им място .
Случваше се покрай двамата брадати да се появява и клошарка . Видът й не бе особенно женствен . Бирата я подхващаше редом с мъжете , за цигарите да не говорим . Езикът й бе цветущ и безкомпромистен , сякаш й бе неудобно да говори със своите партньори по друг начин . Но пък никога не забелязах да има предпочитание към някой от другите двама . Може би й бе безразлично с кой ще споделя изкараното днес за бира и цигари , а навярно и нещо друго . Присъствието й се ограничаваше в няколко дни съвместно скитане из боклуците , после изчезваше за дълго време . Какви ли задължения може да има , дали някой друг разчита и не може без нея , някое малко и болно дете или стар човек , това си остава загадка за мен .
Виждал съм погледа на двамата понякога зареян в миналото . Единият е имал бизнес преди десетина години , подлъгал се е да изтегли голям кредит срещу ипотека на жилището си . После партньорите са го подвели и вместо да осигури на децата образование и добро бъдеще , той се е озовал на улицата . Забравен от семейството , далеч от своите надежди , вече доволен единствено от пълните кофи . Дали така е станало ? А другия може би прокуден от жена си , недоволна от неголямата заплата и вечните му болежки . Та какво значение има всичко това .
Мисля си , че напоследък трудът им се облекчи , разделното събиране на боклука им дава възможност по-бързо и точно да завършват работата си . Значи ще имат повече свободно време , защо не и на кино и театър да отидат , не само на кръчма . Надали ще стане така .
- Тате , клошарите дали са понякога щастливи? – попита ме веднъж моята малка първокласничка . Бяха ни поздравили , както винаги .
- Със сигурност , моето момиче , не се безпокой за това . – отговорих й аз . Та нали видях почти топлия къс баничка , който си разделяха в тази чудесна слънчева утрин .
четвъртък, 24 април 2008 г.
Щастие - стихотворение
Уморен съм от щастие
да гледам лицето ти,
да слушам гласа ти,
да чувствам ръцете ти.
Уморен съм от щастие
да радвам сърцето ти,
да галя косите ти,
да споделям мечтите ти.
Уморен съм от щастие
да си щастлива.
Само не ме карай
скоро да си почина.
да гледам лицето ти,
да слушам гласа ти,
да чувствам ръцете ти.
Уморен съм от щастие
да радвам сърцето ти,
да галя косите ти,
да споделям мечтите ти.
Уморен съм от щастие
да си щастлива.
Само не ме карай
скоро да си почина.
сряда, 23 април 2008 г.
Малко аз и много ти - стихотворение
Аз съм мъж- но пак момче ,
макар и малко побеляло.
А ти жена- момиче още ,
и колко много млада .
С очи кафяви съм ,
а твоите са толкоз сини .
И как усмивката те разкрасява ,
без нея ти си все прекрасна .
Аз малко съм си тъжен ,
а може би годините го искат .
Но знам как само ти умееш ,
тъй отведнъж да ме усмихнеш .
Не искам ролите да си сменим ,
кафявото не може да е синьо .
И младостта не трябва да си тръгва ,
ти винаги за мен ще бъдеш пролет .
макар и малко побеляло.
А ти жена- момиче още ,
и колко много млада .
С очи кафяви съм ,
а твоите са толкоз сини .
И как усмивката те разкрасява ,
без нея ти си все прекрасна .
Аз малко съм си тъжен ,
а може би годините го искат .
Но знам как само ти умееш ,
тъй отведнъж да ме усмихнеш .
Не искам ролите да си сменим ,
кафявото не може да е синьо .
И младостта не трябва да си тръгва ,
ти винаги за мен ще бъдеш пролет .
Едно стихотворение и млъквам
Искам всичко между нас да се повтори .
Толкова горещо , силно го желая .
И тогава в мойта мрачна стая
твоят глас ще проговори
и при мен ще дойде светлината .
Искам всичко между нас да се обърка ,
вяра да не виждам в тъмнината .
И на моите терзания в средата
твоята усмивка пак да ме побърка ,
песен да прелива във душата .
Нищо между нас не ще да се повтори .
Толкова съм сигурен и зная .
Въпреки , че много пъти виждам края ,
чудесата случват се ще се говори .
Обич ще пътува във сърцата .
Искам всичко между нас да се повтори .
С радост си приемам аз съдбата .
Толкова горещо , силно го желая .
И тогава в мойта мрачна стая
твоят глас ще проговори
и при мен ще дойде светлината .
Искам всичко между нас да се обърка ,
вяра да не виждам в тъмнината .
И на моите терзания в средата
твоята усмивка пак да ме побърка ,
песен да прелива във душата .
Нищо между нас не ще да се повтори .
Толкова съм сигурен и зная .
Въпреки , че много пъти виждам края ,
чудесата случват се ще се говори .
Обич ще пътува във сърцата .
Искам всичко между нас да се повтори .
С радост си приемам аз съдбата .
четвъртък, 3 април 2008 г.
Плажовете на Синеморец - разказ
От сега бързам да кажа , че който се надява да се потопи в разказ за девствени , едва познали човешки крак пусти и безлюдни плажове ще бъде разочарован . Това време вече безвъзвратно си е отишло . Цивилизацията си е пробила трайно път и в най-далечните кътчета по морето и връщане назад няма . Все пак мисля , че ще бъде интересно за всеки , който още не е стъпвал по тези места да прочете идващите редове .
Синеморец посреща нетърпеливия курортист след доста тесен и зле поддържан път от Царево насам . Главната улица на селото е единствената асфалтирана , отстъпвайки място в средата си на малко паркче с оскъдни дръвчета . Всички къщи стоят сякаш нахвърляни тук-там , като това отначало дразни , но после завладява с някакво особено очарование .Триетажни нови хотели с малки басейни се редуват със схлупени къщета, които се мъчат да отстояват спокойствието и тишината отпреди двадесетина години .Тази битка обаче е вече загубена . Тук може да се видят изоставени и буренясали дворове , някои с големи цветни табелки за идващото през есента строителство. Синеморец все още мами дори само с името си . Назъбени и неизмазани калкани , причудливи триъгълни фасади , няколко къщи в созополски стил с дървена външна обшивка , цветно разнообразие , това се вижда навсякъде . Мирис на печени чушки , узрели смокини и домашни манджи се разнасят от морския бриз , който се вихри свободно из този лишен от голяма растителност скат , където е краят на нашето Южно Черноморие …
А сега за самите плажове . Те са три , разположени далеч един от друг , може би за да не се смесват предпочитанията на посетителите им .
Северният плаж . Най- добре може да се стигне от северозападната част на селото . Тук стръмният бряг се втурва на три страни , бързайки да се слее с морето .В средата е силно издълбан , изглежда в тази си част е най- нетърпелив да срещне вълните . Река Велека се е изморила и вече е много кротка , спокойна и дори зелена , сякаш й е прилошало от дългия път .
Някакви тръстики се гушат из плитките й пазви , мушици и бръмбари жужат из синкавата мараня . Следват ниски пясъчни дюни , малко ситен жълто-бял равен пясък и изведнъж започва дълбокото.Тук нямате право да пробвате своите несигурни плувни умения . Вълните са прорязали силно брега и са го стеснили до самата река .
В южния край на плажа скалите се сливат с морето . Следва закътан равен пясък , няколко плетени ракитови чадъри и една дървена барака , кацнала на отсрещния бряг . Бръмчи агрегат , но по-важно е , че бирата ще я пиете студена . Гледката надолу си заслужава стръмния и прашен път , който трябва да изминете с търпение под слънце и вятър . Всичко наоколо е шир .
Плажът на цивилизацията – Бутамята . На това място веднага се чувства намесата на модерното време . Паркингът е една гола поляна , но срещу две левчета . Първото заведение до входа се нарича Куцата медуза . Голяма табела ви осведомява , че само тук има пици , за разлика от това , че из целия плаж ще срещнете голи .… сещате се какво най-лесно се римува с тях . Интересно е заведението на другия край , в което вечер танцуват нестинари . В Странджа сме все пак . Самият плаж е много приятен , равен и чист , с добре подредени в четири реда , макар и малко избелели чадъри . Но самата изненада са няколкото големи и модерни хотели от едната страна на пътя . Белла Виста е комплекс не лош , със странна и леко кичозна архитектура , но със всички съвременни удобства . Външен басейн за мързеливци и не обичащи солената вода , амфитеатър за забавление преди всичко на малчуганите . Макар чужденците да са болшинство
има и българи . Персоналът е особено благосклонен към тях , нали трябва да се защитава национално достойнство . А от добре поддържаната градина се открива красива гледка към Бутамята , плажът който помни далеч по- спокойното и безметежно време , без джетове , сърфове и малко дразнещата немска реч . От горния край на пясъка има поляна , отъпкана от хора и машини . После започва гората от габър , сутрин и вечер хлад подхваща бързо това все пак приказно място .
Най- опасният и див плаж на юг – Липите . Бях там , не разбрах защо си е спечелил тази репутация . Интересен е пътят до него . В южния край , където свършват чадърите се изправя стръмна скала , по която всеки що- годе здрав крак ще се изкачи на двадесетина метра нагоре . После започва едно пътуване край морето , което е лесно , все пак толкова хора преди нас са били любопитни и са очертали ясни пътечки . И след малко наближаваме фиордите , скали опасващи много спокойно малко плажче за любители на плитчините . Закътано , обрасло с водорасли и мидички местенце за най-големите любители на уединението . Следва още малко изкачване и спускане и ето ни на плажа Липите . Няма липи там , но това има ли значение , когато липсват спасители и чадъри и никакви капанчета не се срещат наоколо .На мен не ми направи по-силно впечатление от Северния плаж , но и тук морето си има своите почитатели. Коли обаче има достатъчно, добрали се по някакви си само те си знаят пътища . Да , и сърфове се срещат из вълните .
Та това са плажовете на Синеморец . Ако сте любители на още по- неизвестни местенца , след последния плаж се намира този на Силистар . Там едноименната река се влива в морето между скали , дивотия , но и покрай капанче , което сигурно изглежда като Куцата медуза . Така поне казват хората , били там .
Тези места ми харесаха , както много други по нашето Черноморие . Мисля , че видях достатъчно , ако бе по-малко населено както преди няколко години може би щеше да ме превземе повече . Сигурно вече не ще се върна там . Или пък някой ден …
Синеморец посреща нетърпеливия курортист след доста тесен и зле поддържан път от Царево насам . Главната улица на селото е единствената асфалтирана , отстъпвайки място в средата си на малко паркче с оскъдни дръвчета . Всички къщи стоят сякаш нахвърляни тук-там , като това отначало дразни , но после завладява с някакво особено очарование .Триетажни нови хотели с малки басейни се редуват със схлупени къщета, които се мъчат да отстояват спокойствието и тишината отпреди двадесетина години .Тази битка обаче е вече загубена . Тук може да се видят изоставени и буренясали дворове , някои с големи цветни табелки за идващото през есента строителство. Синеморец все още мами дори само с името си . Назъбени и неизмазани калкани , причудливи триъгълни фасади , няколко къщи в созополски стил с дървена външна обшивка , цветно разнообразие , това се вижда навсякъде . Мирис на печени чушки , узрели смокини и домашни манджи се разнасят от морския бриз , който се вихри свободно из този лишен от голяма растителност скат , където е краят на нашето Южно Черноморие …
А сега за самите плажове . Те са три , разположени далеч един от друг , може би за да не се смесват предпочитанията на посетителите им .
Северният плаж . Най- добре може да се стигне от северозападната част на селото . Тук стръмният бряг се втурва на три страни , бързайки да се слее с морето .В средата е силно издълбан , изглежда в тази си част е най- нетърпелив да срещне вълните . Река Велека се е изморила и вече е много кротка , спокойна и дори зелена , сякаш й е прилошало от дългия път .
Някакви тръстики се гушат из плитките й пазви , мушици и бръмбари жужат из синкавата мараня . Следват ниски пясъчни дюни , малко ситен жълто-бял равен пясък и изведнъж започва дълбокото.Тук нямате право да пробвате своите несигурни плувни умения . Вълните са прорязали силно брега и са го стеснили до самата река .
В южния край на плажа скалите се сливат с морето . Следва закътан равен пясък , няколко плетени ракитови чадъри и една дървена барака , кацнала на отсрещния бряг . Бръмчи агрегат , но по-важно е , че бирата ще я пиете студена . Гледката надолу си заслужава стръмния и прашен път , който трябва да изминете с търпение под слънце и вятър . Всичко наоколо е шир .
Плажът на цивилизацията – Бутамята . На това място веднага се чувства намесата на модерното време . Паркингът е една гола поляна , но срещу две левчета . Първото заведение до входа се нарича Куцата медуза . Голяма табела ви осведомява , че само тук има пици , за разлика от това , че из целия плаж ще срещнете голи .… сещате се какво най-лесно се римува с тях . Интересно е заведението на другия край , в което вечер танцуват нестинари . В Странджа сме все пак . Самият плаж е много приятен , равен и чист , с добре подредени в четири реда , макар и малко избелели чадъри . Но самата изненада са няколкото големи и модерни хотели от едната страна на пътя . Белла Виста е комплекс не лош , със странна и леко кичозна архитектура , но със всички съвременни удобства . Външен басейн за мързеливци и не обичащи солената вода , амфитеатър за забавление преди всичко на малчуганите . Макар чужденците да са болшинство
има и българи . Персоналът е особено благосклонен към тях , нали трябва да се защитава национално достойнство . А от добре поддържаната градина се открива красива гледка към Бутамята , плажът който помни далеч по- спокойното и безметежно време , без джетове , сърфове и малко дразнещата немска реч . От горния край на пясъка има поляна , отъпкана от хора и машини . После започва гората от габър , сутрин и вечер хлад подхваща бързо това все пак приказно място .
Най- опасният и див плаж на юг – Липите . Бях там , не разбрах защо си е спечелил тази репутация . Интересен е пътят до него . В южния край , където свършват чадърите се изправя стръмна скала , по която всеки що- годе здрав крак ще се изкачи на двадесетина метра нагоре . После започва едно пътуване край морето , което е лесно , все пак толкова хора преди нас са били любопитни и са очертали ясни пътечки . И след малко наближаваме фиордите , скали опасващи много спокойно малко плажче за любители на плитчините . Закътано , обрасло с водорасли и мидички местенце за най-големите любители на уединението . Следва още малко изкачване и спускане и ето ни на плажа Липите . Няма липи там , но това има ли значение , когато липсват спасители и чадъри и никакви капанчета не се срещат наоколо .На мен не ми направи по-силно впечатление от Северния плаж , но и тук морето си има своите почитатели. Коли обаче има достатъчно, добрали се по някакви си само те си знаят пътища . Да , и сърфове се срещат из вълните .
Та това са плажовете на Синеморец . Ако сте любители на още по- неизвестни местенца , след последния плаж се намира този на Силистар . Там едноименната река се влива в морето между скали , дивотия , но и покрай капанче , което сигурно изглежда като Куцата медуза . Така поне казват хората , били там .
Тези места ми харесаха , както много други по нашето Черноморие . Мисля , че видях достатъчно , ако бе по-малко населено както преди няколко години може би щеше да ме превземе повече . Сигурно вече не ще се върна там . Или пък някой ден …
От Сопот до Карлово , но през връх Купена
21-21 октомври 2006 година
Ден първи. Велико Търново-Сопот- хижа Добрила
Измина лятото и ние с бате Наско се затъжихме за планината. Тези месеци от завръщането ни бяха белязани от силния спомен за незабравимия преход из Балкана.
Дори ни има вече и в Интернет със нашите малки геройства. Но и напред ще сме верни
на туризма и ето ни пред поредното предизвикателство –два дни из Централния Балкан.
В събота влакът ми за Карлово тръгва в 5.17 часа.Този път будилникът ми не проговори.
И в 5.15 се събудих, оставаха две минути да се добера до гарата. Само напред и дори без да си завързвам кубинките хукнах в тъмното. Е, не съм се претрепал от бързане, все пак и колата е резервен вариант. Добре, че багажът ми бе от вечерта готов. А то влакът закъсня с няколко минути и така първото препятствие бе преодоляно.
В Карлово времето бе чудесно, тихо и слънчево. Аз знаех , че сега състава е разширен,
но все пак не очаквах Наско да е oрганизирал още седем ентусиасти, че и млади при това.
Събрахме се аз, Мариана и Наско/ в семеен план/ и шестима симпатяги около тридесетте.
Е, това е да си приятел с бате Наско, от предишното му самостоятелно качване в планината резултатът е нови познанства. А младите са си млади. Без да бързаме, с майтапи и смях се заизкачвахме през Сопот до началната точка-лифтовата открита станция. Ама нали стана обяд, хайде да хапнем, че и някоя бира за отскок, така си стана , че в два часа се събрахме горе на баира, откъдето планеристите се реят из синевата. Големи смелчаци са, така спокойни и сигурни, че са по-различни от нас простосмъртните.
Неусетно стигнахме до тази хубава хижа Незабравка. Аз малко се разочаровах, защото
болшинството реши да спим на Добрила, вместо на Дерменка. Но пък когато се уговорихме
с Ники и Бинин да щурмуваме двата красавеца Амбарица и Купена си легнах много до-
волен, че ще видя повече от красотите на тази част от планината. Вечерта в столовата бате Наско отново бе на висота с вицове и истории от нашата младост. Дори жена му Мариана го обвини в невменяемост заради това, че придава значение на такива незабележителни случки и събития. Няма да и се сърдим, това си е наше изживяване, какво знае тя за онези хубави дни преди тридесет години…
Ден втори. Хижа Добрила-връх Амбарица-връх Купена-хижа Плевен-Карлово.
На сутринта изоставихме основната група и в 7.30 тръгнахме нагоре. Времето бе тихо,
сякаш знаеше, че на нас може да се разчита и да ни подари един чудесен ден. Връх Амбарица качихме след час.Чудесна панорама на юг, а на запад се белееше Дерменка, сякаш изникнала гъба след дъжд на чудна полянка. И за нея ще намерим време, ще атакуваме откъм Беклемето, то и заслона Орлово гнездо бе в далечината. А отправиш ли поглед на изток, това е вече съвсем друго нещо. Купена малко плаши с островърхата си снага, в далечината е този могъщ връх Ботев със своите кули…Не ни се отделяше погледа, но си имахме Бинин с камерата, снимките остават за цял туристически живот, хайде отново да вървим,че Карлово е много далеч. Спускането до седловината ни донесе гледка към хижа Амбарица, не мога да не си помисля за това как минахме оттук с Наско. Сега дори бе по-ясно и тихо, тишината те кара да се чувстваш значим, като че ли си съзаклятник с природата. И ето ги нашите любими коне, отново красотата им ме плени, направихме снимки, достойни за корицата на рекламен календар, на края на хергелето тичаше черно конче след толкова бялата си майка, как да забравиш такова съвършенство!
Захванахме връх Купена. Железните въжета много помагат, чувствахме се като алпинисти на състезание, когато стъпихме на върха се снимахме с трикольора, поставен там.
А гледката е неповторима! На север се вижда хижа Плевен, после погледа се мести на
запад през Яворова лъка, после през гората чак до хижа Амбарица. И това всичкото сме го блъскали с бате Наско за един ден, каква емоция бе само…Много впечатляващ е и острия връх Марагидик, като някой мощен кътен зъб, изпилен сякаш да не му се изпречваш насреща. На върха останахме половин час, достатъчно за да се разпишем в “ книгата за гости” и да си поговорим с една групичка от четирима души, настигнали ни горе малко преди да потеглим с помощта на въжетата надолу. И тук започнаха моите неволи. Още сутринта преди да тръгнем казах, че не ме е страх от пътя, а от дясното коляно. Слизането не му прости и то започна да ме предава. Е, не му се стегнах толкова, но когато от билото започнахме пързалката надолу покрай Голямата локва, с радост се спусках по задни части по туфите, поне тогава имах малка почивка от болката. Както можеше да се очаква, не можахме да подхванем веднага пътеката за хижа Левски и се наложи още малко да се измъчим, докато влезем в гората. А как огладнях само, но младежта пред мен ми даваше сили да продължавам без да се оплаквам. Добре, че поне мъкнах литър и половина вода със себе си , по едно време си я разделихме по братски и така се добрахме до хижата .Бе вече два следобяд. Обядът само ми разколеба готовността да ходя пак, но няма как, влакът тръгваше след четири часа. Бинин драсна пред нас, то и Ники можеше да го последва, но си беше солидарен със средната възраст в мое лице. Е много ми помогна това момче, питаше ме често как съм, а аз се правех, че ми е добре. Хижата Балкански рози подминахме като малка гара. На Хубавец на Ники му се дояде чорбица, беше вече четири и половина часа. Тръгвам напред, ти ще ме стигнеш му казах и поех накуцук, е когато вървя съм по-добре, отколкото като стоя на едно място. Добре, че взехме телефона на един таксиметров шофьор от хижаря, вече бяхме сигурни, че пресрочваме времето.
Накрая камънака ме довърши. Стига занапред с тия геройства, си повтарях аз, това
което го изминахме други групи го минават за два дни, без върховете дори. Но нали
съм си спортист, няма да се предавам така лесно, си мислех по средата на пътя. Пък и
имах ли друг избор?
В шест часа таксито ни стовари на гарата, много мил човек, дойде си от къщи за нас.
Добре че го направи, защото аз нямах сили за четиридесет минути да преджапам през
цяло Карлово, пък макар през асфалтираните му улици. А градът е много чист и спретнат,не случайно не иска софийския боклук при себе си. На гарата ни чакаха Наско, Мариана,Зара и нейния приятел- щяха да се прибират за София и те. Далеч по- свежи от мен, и те изкачили Амбарица, значи цялото натягане си е било заради Купена, си казах аз, но си струваше.
И накрая , както правехме на млади години с бате Наско, дайте да обсъдим. Явно не съм
за такъв форсинг, то да не говорим, че и доста млади не ще се наемат за това. Ние туристите сме си малко луди, а аз май и отгоре. За другата година, живот и здраве, съм подготвил по-лек маршрут, до Незабравка и Дерменка за три дни. И жена ми обеща, че ще се включи, което си е почти невероятно, но дано стане истина. Има време до тогава.
На Ники и Бинин ще кажа, че са много свестни и готини, с тях се чувствах сякаш съм
със сина си. Е как иначе, като са на неговите години. Благодаря ви, момчета!
До нови срещи из планината
Ден първи. Велико Търново-Сопот- хижа Добрила
Измина лятото и ние с бате Наско се затъжихме за планината. Тези месеци от завръщането ни бяха белязани от силния спомен за незабравимия преход из Балкана.
Дори ни има вече и в Интернет със нашите малки геройства. Но и напред ще сме верни
на туризма и ето ни пред поредното предизвикателство –два дни из Централния Балкан.
В събота влакът ми за Карлово тръгва в 5.17 часа.Този път будилникът ми не проговори.
И в 5.15 се събудих, оставаха две минути да се добера до гарата. Само напред и дори без да си завързвам кубинките хукнах в тъмното. Е, не съм се претрепал от бързане, все пак и колата е резервен вариант. Добре, че багажът ми бе от вечерта готов. А то влакът закъсня с няколко минути и така първото препятствие бе преодоляно.
В Карлово времето бе чудесно, тихо и слънчево. Аз знаех , че сега състава е разширен,
но все пак не очаквах Наско да е oрганизирал още седем ентусиасти, че и млади при това.
Събрахме се аз, Мариана и Наско/ в семеен план/ и шестима симпатяги около тридесетте.
Е, това е да си приятел с бате Наско, от предишното му самостоятелно качване в планината резултатът е нови познанства. А младите са си млади. Без да бързаме, с майтапи и смях се заизкачвахме през Сопот до началната точка-лифтовата открита станция. Ама нали стана обяд, хайде да хапнем, че и някоя бира за отскок, така си стана , че в два часа се събрахме горе на баира, откъдето планеристите се реят из синевата. Големи смелчаци са, така спокойни и сигурни, че са по-различни от нас простосмъртните.
Неусетно стигнахме до тази хубава хижа Незабравка. Аз малко се разочаровах, защото
болшинството реши да спим на Добрила, вместо на Дерменка. Но пък когато се уговорихме
с Ники и Бинин да щурмуваме двата красавеца Амбарица и Купена си легнах много до-
волен, че ще видя повече от красотите на тази част от планината. Вечерта в столовата бате Наско отново бе на висота с вицове и истории от нашата младост. Дори жена му Мариана го обвини в невменяемост заради това, че придава значение на такива незабележителни случки и събития. Няма да и се сърдим, това си е наше изживяване, какво знае тя за онези хубави дни преди тридесет години…
Ден втори. Хижа Добрила-връх Амбарица-връх Купена-хижа Плевен-Карлово.
На сутринта изоставихме основната група и в 7.30 тръгнахме нагоре. Времето бе тихо,
сякаш знаеше, че на нас може да се разчита и да ни подари един чудесен ден. Връх Амбарица качихме след час.Чудесна панорама на юг, а на запад се белееше Дерменка, сякаш изникнала гъба след дъжд на чудна полянка. И за нея ще намерим време, ще атакуваме откъм Беклемето, то и заслона Орлово гнездо бе в далечината. А отправиш ли поглед на изток, това е вече съвсем друго нещо. Купена малко плаши с островърхата си снага, в далечината е този могъщ връх Ботев със своите кули…Не ни се отделяше погледа, но си имахме Бинин с камерата, снимките остават за цял туристически живот, хайде отново да вървим,че Карлово е много далеч. Спускането до седловината ни донесе гледка към хижа Амбарица, не мога да не си помисля за това как минахме оттук с Наско. Сега дори бе по-ясно и тихо, тишината те кара да се чувстваш значим, като че ли си съзаклятник с природата. И ето ги нашите любими коне, отново красотата им ме плени, направихме снимки, достойни за корицата на рекламен календар, на края на хергелето тичаше черно конче след толкова бялата си майка, как да забравиш такова съвършенство!
Захванахме връх Купена. Железните въжета много помагат, чувствахме се като алпинисти на състезание, когато стъпихме на върха се снимахме с трикольора, поставен там.
А гледката е неповторима! На север се вижда хижа Плевен, после погледа се мести на
запад през Яворова лъка, после през гората чак до хижа Амбарица. И това всичкото сме го блъскали с бате Наско за един ден, каква емоция бе само…Много впечатляващ е и острия връх Марагидик, като някой мощен кътен зъб, изпилен сякаш да не му се изпречваш насреща. На върха останахме половин час, достатъчно за да се разпишем в “ книгата за гости” и да си поговорим с една групичка от четирима души, настигнали ни горе малко преди да потеглим с помощта на въжетата надолу. И тук започнаха моите неволи. Още сутринта преди да тръгнем казах, че не ме е страх от пътя, а от дясното коляно. Слизането не му прости и то започна да ме предава. Е, не му се стегнах толкова, но когато от билото започнахме пързалката надолу покрай Голямата локва, с радост се спусках по задни части по туфите, поне тогава имах малка почивка от болката. Както можеше да се очаква, не можахме да подхванем веднага пътеката за хижа Левски и се наложи още малко да се измъчим, докато влезем в гората. А как огладнях само, но младежта пред мен ми даваше сили да продължавам без да се оплаквам. Добре, че поне мъкнах литър и половина вода със себе си , по едно време си я разделихме по братски и така се добрахме до хижата .Бе вече два следобяд. Обядът само ми разколеба готовността да ходя пак, но няма как, влакът тръгваше след четири часа. Бинин драсна пред нас, то и Ники можеше да го последва, но си беше солидарен със средната възраст в мое лице. Е много ми помогна това момче, питаше ме често как съм, а аз се правех, че ми е добре. Хижата Балкански рози подминахме като малка гара. На Хубавец на Ники му се дояде чорбица, беше вече четири и половина часа. Тръгвам напред, ти ще ме стигнеш му казах и поех накуцук, е когато вървя съм по-добре, отколкото като стоя на едно място. Добре, че взехме телефона на един таксиметров шофьор от хижаря, вече бяхме сигурни, че пресрочваме времето.
Накрая камънака ме довърши. Стига занапред с тия геройства, си повтарях аз, това
което го изминахме други групи го минават за два дни, без върховете дори. Но нали
съм си спортист, няма да се предавам така лесно, си мислех по средата на пътя. Пък и
имах ли друг избор?
В шест часа таксито ни стовари на гарата, много мил човек, дойде си от къщи за нас.
Добре че го направи, защото аз нямах сили за четиридесет минути да преджапам през
цяло Карлово, пък макар през асфалтираните му улици. А градът е много чист и спретнат,не случайно не иска софийския боклук при себе си. На гарата ни чакаха Наско, Мариана,Зара и нейния приятел- щяха да се прибират за София и те. Далеч по- свежи от мен, и те изкачили Амбарица, значи цялото натягане си е било заради Купена, си казах аз, но си струваше.
И накрая , както правехме на млади години с бате Наско, дайте да обсъдим. Явно не съм
за такъв форсинг, то да не говорим, че и доста млади не ще се наемат за това. Ние туристите сме си малко луди, а аз май и отгоре. За другата година, живот и здраве, съм подготвил по-лек маршрут, до Незабравка и Дерменка за три дни. И жена ми обеща, че ще се включи, което си е почти невероятно, но дано стане истина. Има време до тогава.
На Ники и Бинин ще кажа, че са много свестни и готини, с тях се чувствах сякаш съм
със сина си. Е как иначе, като са на неговите години. Благодаря ви, момчета!
До нови срещи из планината
Абонамент за:
Публикации (Atom)