Нашата любов е
необяснима .
Нашата любов е
необозрима .
Нашата любов е
неосъществима .
И пак е силна
с тази си малка рима .
Понякога и
за двамата е ранима .
Но сме съгласни
въпреки това да я има .
четвъртък, 3 юли 2008 г.
неделя, 29 юни 2008 г.
Поезия на самотата - Глава първа
И тази неделя се очертаваше да е сам . Няколко дни си мислеше да й се обади , та нали толкова добре си говореха по форума . Тя го изненада със стихотворенията си . Бяха писани от преди година - две . Толкова силно му въздействаха , че не пожела нито веднъж да се видят , въпреки че му се искаше– беше го страх . ” Потопих очите си в грях “ , започваше едното . Няма да са само очите , си мислеше той , стигайки на един дъх края . Толкова лесно се четяха , че му се поиска да е с нея , когато римите вече съвсем го омагьосаха . Само че това е невъзможно , си казваше той , за да оправдае тази своя несигурност . Та нали баща й е с десет години по-млад от теб , напразно се навиваш старче … И после отново започваха мислите около това налудничево момиче .
Всичко започна от неговата сантименталност , не можа да я преодолее с годините . Напротив , когато бе млад бе по- лесно да избяга от нея . Или с мъжките компании , надсмивайки се над тази връзка с момичетата , която те прави твърде зависим и дори уязвим . Или с онова лудо и отдаващо се на предела на физическото изчерпване спортуване . А понякога и със случайните и кратки авантюри , след като алкохола ти е дал много повече настойчивост и сила , за да се отдадеш на страстта заедно с някоя почти непозната . Но тези отклонения от самотата не бяха никак трайни . На третия ден от завършека им отново изникваше колебанието дали не беше сбъркал още преди години , допускайки онази раздяла .
Бяхме много , много млади , на по шестнадесет години . С Мая се запознах в един хубав есенен ден под хижа Вихрен . Нашият математически клас бе прикрепен към деветите класове на осма гимназия за една екскурзия . С един съученик изостанахме от групата , изостанала бе и тя с още едно момиче . После на камиона , който ни прибра за хижата седнахме един срещу друг . Мая се усмихна , хвърли едно малко камъче към мен , сякаш ми казваше : Харесвам те , кой си ? . После два дни бяхме заедно , тя бе много мила , бях се влюбил от раз .
В София не пожела да я изпратя до вкъщи , бе загадъчна . След няколко дни разбрах ,
че и е неудобно да каже че живее на “ Алабин “ в малка къща , две стайчета и половина . Първата ни целувка бе в късната есен , очите й искряха , така се оживяваше понякога , както и бе твърде сериозна за възрастта си малко преди да се разделим след дългите разходки по софийските улици .
Къде си сега Мая , тогава толкова много те обичах и исках да сме заедно , а колко различно се получи .
Една вечер отидохме в зала “ България “ на камерен концерт . Аз не бях ходил на такова място , ще ти хареса , няма страшно , усмихваше се тя . За пръв път слушах “Малка нощна музика “ . Направо изтръпнах от възторг . Мая искаше да учи в
музикално училище , но нямаше кой да я подготви , уроците струваха пари.
Когато се разделихме не мислех , че аз съм причината за това .
Но сега съм сигурен , че съм я наранил . Миналото не може да се върне . Вървиш по някаква уличка уверен в пътя си и изведнъж един спомен те връща назад към младите ти грежки . Но е късно да догониш спомена . Той е назад и нищо не можеш да промениш . Как ли са нещата с нея . Какво е станало с годините . Дали си мисли за теб , както често си мислиш за нея .
Всичко започна от неговата сантименталност , не можа да я преодолее с годините . Напротив , когато бе млад бе по- лесно да избяга от нея . Или с мъжките компании , надсмивайки се над тази връзка с момичетата , която те прави твърде зависим и дори уязвим . Или с онова лудо и отдаващо се на предела на физическото изчерпване спортуване . А понякога и със случайните и кратки авантюри , след като алкохола ти е дал много повече настойчивост и сила , за да се отдадеш на страстта заедно с някоя почти непозната . Но тези отклонения от самотата не бяха никак трайни . На третия ден от завършека им отново изникваше колебанието дали не беше сбъркал още преди години , допускайки онази раздяла .
Бяхме много , много млади , на по шестнадесет години . С Мая се запознах в един хубав есенен ден под хижа Вихрен . Нашият математически клас бе прикрепен към деветите класове на осма гимназия за една екскурзия . С един съученик изостанахме от групата , изостанала бе и тя с още едно момиче . После на камиона , който ни прибра за хижата седнахме един срещу друг . Мая се усмихна , хвърли едно малко камъче към мен , сякаш ми казваше : Харесвам те , кой си ? . После два дни бяхме заедно , тя бе много мила , бях се влюбил от раз .
В София не пожела да я изпратя до вкъщи , бе загадъчна . След няколко дни разбрах ,
че и е неудобно да каже че живее на “ Алабин “ в малка къща , две стайчета и половина . Първата ни целувка бе в късната есен , очите й искряха , така се оживяваше понякога , както и бе твърде сериозна за възрастта си малко преди да се разделим след дългите разходки по софийските улици .
Къде си сега Мая , тогава толкова много те обичах и исках да сме заедно , а колко различно се получи .
Една вечер отидохме в зала “ България “ на камерен концерт . Аз не бях ходил на такова място , ще ти хареса , няма страшно , усмихваше се тя . За пръв път слушах “Малка нощна музика “ . Направо изтръпнах от възторг . Мая искаше да учи в
музикално училище , но нямаше кой да я подготви , уроците струваха пари.
Когато се разделихме не мислех , че аз съм причината за това .
Но сега съм сигурен , че съм я наранил . Миналото не може да се върне . Вървиш по някаква уличка уверен в пътя си и изведнъж един спомен те връща назад към младите ти грежки . Но е късно да догониш спомена . Той е назад и нищо не можеш да промениш . Как ли са нещата с нея . Какво е станало с годините . Дали си мисли за теб , както често си мислиш за нея .
събота, 28 юни 2008 г.
Брат ми се завърна - разказ
Бързам да кажа на всички , не търся вече спонсор . Брат ми се завърна .
Всъщност той не е искал да каже онези неща , които много ме огорчиха . Та какво са някакви си 1500 долара пред братската обич . Нали и аз толкова много съм му помагал , откакто не е в България . И това , че съм правил грешки си е нормално . Било ми е трудно сам да вземам решенията . Все пак толкова години само мисълта , че брат ми и баща ни могат да ми помогнат ме е карала да се чувствам по- силен .
И сега изведнъж , всичко на мойте плещи . Нормално е някои неща да не се получат както трябва . Но нали и за всяка грешка има прошка .
Ето такива бяха думите му , след като ми писа по мейла . Съжалявал бил , работата му напоследък била напрегната . Младите в университета , където преподава му дишат във врата . А и със здравето нещо , трябва да се грижи повече за себе си .
Да забравим това недоразумение , нали брат ми . Така ми пише той .
И аз му писах . Ех , брат ми , му казах . Важното да сме отново заедно . Както преди , в детските години , които останаха толкова далеч . И когато си дойдеш от Африка , ще отидем заедно при татко . И ще му кажем . Твоите момчета , които ти толкова обичаше не са те предали . Те са заедно , рядко идват при теб , но не са те забравили . Та тези грижи и обич не могат да се забравят . Каквото и да се e случило , те ни поддържаха в годините , които ти толкова рано ни остави сами .
Та такива ми ти работи . Мисля да сънувам това негово писмо скоро и всичко да бъде един хубав сън . Защото съм имал сънища , които се сбъдват .
Защо пък и това да не стане истина и да не се сбъдне .
Моите спонсори нямат да имат нищо напротив , нали ?!
Всъщност той не е искал да каже онези неща , които много ме огорчиха . Та какво са някакви си 1500 долара пред братската обич . Нали и аз толкова много съм му помагал , откакто не е в България . И това , че съм правил грешки си е нормално . Било ми е трудно сам да вземам решенията . Все пак толкова години само мисълта , че брат ми и баща ни могат да ми помогнат ме е карала да се чувствам по- силен .
И сега изведнъж , всичко на мойте плещи . Нормално е някои неща да не се получат както трябва . Но нали и за всяка грешка има прошка .
Ето такива бяха думите му , след като ми писа по мейла . Съжалявал бил , работата му напоследък била напрегната . Младите в университета , където преподава му дишат във врата . А и със здравето нещо , трябва да се грижи повече за себе си .
Да забравим това недоразумение , нали брат ми . Така ми пише той .
И аз му писах . Ех , брат ми , му казах . Важното да сме отново заедно . Както преди , в детските години , които останаха толкова далеч . И когато си дойдеш от Африка , ще отидем заедно при татко . И ще му кажем . Твоите момчета , които ти толкова обичаше не са те предали . Те са заедно , рядко идват при теб , но не са те забравили . Та тези грижи и обич не могат да се забравят . Каквото и да се e случило , те ни поддържаха в годините , които ти толкова рано ни остави сами .
Та такива ми ти работи . Мисля да сънувам това негово писмо скоро и всичко да бъде един хубав сън . Защото съм имал сънища , които се сбъдват .
Защо пък и това да не стане истина и да не се сбъдне .
Моите спонсори нямат да имат нищо напротив , нали ?!
събота, 21 юни 2008 г.
Търси се спонсор - разказ
От една седмица съм се заел със трудната задача да си намеря спонсор . Знам,
няма да е лесно . Някои хора го търсят , за да си възвърнат зрението или друго , свързано със здравето . Други за да посетят екзотични места по света . Трети , защото така ще изкрънкат някой лев .
Аз си търся спонсор , за да си възвърна брат си . Много го обичам и не искам да живея без него . И веднага казвам , трябва да събера 1500 долара . А това не са малко пари . И мисля на всеки , който ще ми става спонсор да разкажа тази история .
Преди двадесет години брат ми с цялото си семейство замина за Африка . Все пак професията му е престижна – в сферата на информатиката . А и снаха ми с нейните научни степени и атестации от БАН . Лапнаха ги като топъл хляб . Знаят и езици , с една дума – пей сърце .
То това хубаво . Лошото бе ,че след година аз трябваше да се грижа за вече тежко болния ни баща . Той си беше мъж до края . Разбира се , последните му четири месеца мъжки бяха само ясният му син поглед и бледото лице . Всичко останало съвсем не бе мъжко . След като го изпратих до вечното му легло една комшийка ми каза , че много се съмнявала дали няма да изперкам сам с него .
Мисля , че синият му поглед не ми даде да изперкам .
И ето ме сам с два апартамента , които татко ни остави . И аз имам семейство , но живем в друг град . И така се започна една дълга одисея с наематели , все пак да вземем нещо , а и те да се грижат за апартаментите . Също плащане на данъци , мъкнене на багажи от единия апартамент в другия . Години наред . И това кой да го прави , ами аз . Африка си е далече . Но и тук имаше големи неясноти . Брат ми и снаха ми бяха все от нещо недоволни . Наемателите плащат малко , аз лошо стопанисвам вещите им , все пак хората се бяха обзавели прилично преди да заминат .
Нали бях се оттеглил в провинцията с жена ми , нямаше място за всички в бащиния апартамент . Само 104 квадрата , макар и до сегашното НДК . И най-вече от това , че си правя каквото си искам , без да се съобразявам с тях . Те да вземат наемите .Останалото не била моя работа .
Минаха десетина години . Започнахме да продаваме . Първо малкия апартамент . После и големия .
И ето най- важният момент настъпи преди пет години . Аз направих една глупост . Бизнесът ми вече не вървеше , взех от парите на брат ми 1500 долара . Влязох в една рискована сделка и на часа ги загубих . Задлъжнях .
След половин година първо снаха ми , после и брат ми се върнаха в София за кратко . С цел да продават големия , бащиния апартамент . Той вече от пет- шест години си беше само техен . Бяхме минали през нотариус и доброволно с брат ми поделили двата имота . Как се решиха и да ми доплатят до малкия апартамент 12 500 долара , съвсем се чудя .
Та така . Оплетоха се и двамата като пиле в кълчища . Нищо не свършиха . Заминаха си и пак аз останах да хамалувам и тази работа . Месец след тяхното заминаване им преведох 43 000 евро . За толкова продадох апартамента . Без агенция посредник . Чиста случайност .
Преди месец брат ми си поиска онези 1500 долара . С лихвите . Че и за някакви легла взе да мрънка . Не знам колко пъти е ходил при вечното легло на баща ни. Аз една година след като си отиде нямах сили да отида там . Тези четири месеца ми бяха отнели силите .
Така аз загубих брат си . Нямам 1500 долара . Нямам две къщи в Африка и един апартамент 130 квадрата с гараж в Лозенец . Той е съвсем нов , знаете как е трудно в днешно време да изплащаш апартамент в София , че и втора къща в Африка .
Моят е 62 квадрата в Стрелбището . Дали да не го продам , за да му върна дълга . И да си върна брат си .
Най добре е чрез спонсори . Има добри хора , някой може да ми стане спонсор
Пък и брат ми може да ми стане , все пак в негов интерес е .
Ще му бъдат върнати 1500 –те долара .
Ох , забравих за лихвите .
няма да е лесно . Някои хора го търсят , за да си възвърнат зрението или друго , свързано със здравето . Други за да посетят екзотични места по света . Трети , защото така ще изкрънкат някой лев .
Аз си търся спонсор , за да си възвърна брат си . Много го обичам и не искам да живея без него . И веднага казвам , трябва да събера 1500 долара . А това не са малко пари . И мисля на всеки , който ще ми става спонсор да разкажа тази история .
Преди двадесет години брат ми с цялото си семейство замина за Африка . Все пак професията му е престижна – в сферата на информатиката . А и снаха ми с нейните научни степени и атестации от БАН . Лапнаха ги като топъл хляб . Знаят и езици , с една дума – пей сърце .
То това хубаво . Лошото бе ,че след година аз трябваше да се грижа за вече тежко болния ни баща . Той си беше мъж до края . Разбира се , последните му четири месеца мъжки бяха само ясният му син поглед и бледото лице . Всичко останало съвсем не бе мъжко . След като го изпратих до вечното му легло една комшийка ми каза , че много се съмнявала дали няма да изперкам сам с него .
Мисля , че синият му поглед не ми даде да изперкам .
И ето ме сам с два апартамента , които татко ни остави . И аз имам семейство , но живем в друг град . И така се започна една дълга одисея с наематели , все пак да вземем нещо , а и те да се грижат за апартаментите . Също плащане на данъци , мъкнене на багажи от единия апартамент в другия . Години наред . И това кой да го прави , ами аз . Африка си е далече . Но и тук имаше големи неясноти . Брат ми и снаха ми бяха все от нещо недоволни . Наемателите плащат малко , аз лошо стопанисвам вещите им , все пак хората се бяха обзавели прилично преди да заминат .
Нали бях се оттеглил в провинцията с жена ми , нямаше място за всички в бащиния апартамент . Само 104 квадрата , макар и до сегашното НДК . И най-вече от това , че си правя каквото си искам , без да се съобразявам с тях . Те да вземат наемите .Останалото не била моя работа .
Минаха десетина години . Започнахме да продаваме . Първо малкия апартамент . После и големия .
И ето най- важният момент настъпи преди пет години . Аз направих една глупост . Бизнесът ми вече не вървеше , взех от парите на брат ми 1500 долара . Влязох в една рискована сделка и на часа ги загубих . Задлъжнях .
След половин година първо снаха ми , после и брат ми се върнаха в София за кратко . С цел да продават големия , бащиния апартамент . Той вече от пет- шест години си беше само техен . Бяхме минали през нотариус и доброволно с брат ми поделили двата имота . Как се решиха и да ми доплатят до малкия апартамент 12 500 долара , съвсем се чудя .
Та така . Оплетоха се и двамата като пиле в кълчища . Нищо не свършиха . Заминаха си и пак аз останах да хамалувам и тази работа . Месец след тяхното заминаване им преведох 43 000 евро . За толкова продадох апартамента . Без агенция посредник . Чиста случайност .
Преди месец брат ми си поиска онези 1500 долара . С лихвите . Че и за някакви легла взе да мрънка . Не знам колко пъти е ходил при вечното легло на баща ни. Аз една година след като си отиде нямах сили да отида там . Тези четири месеца ми бяха отнели силите .
Така аз загубих брат си . Нямам 1500 долара . Нямам две къщи в Африка и един апартамент 130 квадрата с гараж в Лозенец . Той е съвсем нов , знаете как е трудно в днешно време да изплащаш апартамент в София , че и втора къща в Африка .
Моят е 62 квадрата в Стрелбището . Дали да не го продам , за да му върна дълга . И да си върна брат си .
Най добре е чрез спонсори . Има добри хора , някой може да ми стане спонсор
Пък и брат ми може да ми стане , все пак в негов интерес е .
Ще му бъдат върнати 1500 –те долара .
Ох , забравих за лихвите .
събота, 7 юни 2008 г.
Защо е така - малки мисли
Реших да поместя едно разказче за моя приятел Наско , той го заслужава . Но имам проблем при форматирането , от ляво се губят първите думи на изречението . Защо ли е така ? До сега с другите постинги не бе се случвало .
Нищо , пак ще напиша нещо за Насенцето . Той работи в телевизията . Канал 1 . Там много го обичат и тачат .
Но сега Наско си е взел годишен отпуск и е заминал на Слънчев бряг . Но не по дирите и спомените на нашите млади години . А да прави инсталации . Не мислете , че Наско ще конкурира Кристо в авангардното изкуство . Не , Наско ще прави пари , като прокарва елинсталации в новите хотели оттам главното шосе . Това , което ограждаше навремето този хубав комплекс .
Е , Наско . И ти , макар и косвено с труда си подхранваш тези строителни безумия . Бетон , стъкло и метал . Колкото повече кич и идиотщина в липсата на инфраструктура и човешки облик , толкова повече . Както е казал героят в " Мечо пух . "
Миналото лято бях по Южното ни Черноморие . Навсякъде струпани безумни строежи , които ще се завършат . И чужденците ще се тъпчат в тях , наслаждавайки се на нашето море и слънце . И ще потекат едни пари , страшна работа .
Съмнявам се . Къмпинг " Нестинарка " например е целият сринат и превърнат в жилищен комплекс . Прахоляк , гъчканация и високи цени . А бе ще стане , имайте търпение .
Преди две лета минах покрай Шкорпиловци . Там съществуваше преди години къмпинг " Изгрев " . Широк и ситен пясък , гора зад него , оазис на спокойствието и красотата . Сега е изоставен и чака поредният магеломански инвеститор . Тук - там стърчи скелетът на дървено бунгало или тарабата на малко магазинче . То навремето всичко бе малко , и бунгалцата , и ресторантът , и нашите надежди за нещо по- различно . Но това ли е различното и съвременното ? Асфалт на двадесет метра от морето , бетон и лукс на единадесетия етаж .
Ех , Наско ! Вместо да напиша за теб виж какво се получи . Но ти ще ми простиш за това отклонение в мислите ми .
Нали затова са приятелите !
Нищо , пак ще напиша нещо за Насенцето . Той работи в телевизията . Канал 1 . Там много го обичат и тачат .
Но сега Наско си е взел годишен отпуск и е заминал на Слънчев бряг . Но не по дирите и спомените на нашите млади години . А да прави инсталации . Не мислете , че Наско ще конкурира Кристо в авангардното изкуство . Не , Наско ще прави пари , като прокарва елинсталации в новите хотели оттам главното шосе . Това , което ограждаше навремето този хубав комплекс .
Е , Наско . И ти , макар и косвено с труда си подхранваш тези строителни безумия . Бетон , стъкло и метал . Колкото повече кич и идиотщина в липсата на инфраструктура и човешки облик , толкова повече . Както е казал героят в " Мечо пух . "
Миналото лято бях по Южното ни Черноморие . Навсякъде струпани безумни строежи , които ще се завършат . И чужденците ще се тъпчат в тях , наслаждавайки се на нашето море и слънце . И ще потекат едни пари , страшна работа .
Съмнявам се . Къмпинг " Нестинарка " например е целият сринат и превърнат в жилищен комплекс . Прахоляк , гъчканация и високи цени . А бе ще стане , имайте търпение .
Преди две лета минах покрай Шкорпиловци . Там съществуваше преди години къмпинг " Изгрев " . Широк и ситен пясък , гора зад него , оазис на спокойствието и красотата . Сега е изоставен и чака поредният магеломански инвеститор . Тук - там стърчи скелетът на дървено бунгало или тарабата на малко магазинче . То навремето всичко бе малко , и бунгалцата , и ресторантът , и нашите надежди за нещо по- различно . Но това ли е различното и съвременното ? Асфалт на двадесет метра от морето , бетон и лукс на единадесетия етаж .
Ех , Наско ! Вместо да напиша за теб виж какво се получи . Но ти ще ми простиш за това отклонение в мислите ми .
Нали затова са приятелите !
неделя, 1 юни 2008 г.
Видение - стихотворение
Очите ти са слънчев лъч,
обгарящ ме преди да съм го виждал.
Косата ти е меката трева,
в най-смелите мечти оплел глава във нея.
Гласът ти - трепет на стрели,
обгръщаш и пронизващ мене целия.
Ръцете ти са бистрата вода,
от нея жаден искам аз да пия.
Лицето ти е радост на дете,
което ти се иска да помилваш.
Сърцето ми дали ще издържи,
ако наяве всичко туй на мен се случи…
обгарящ ме преди да съм го виждал.
Косата ти е меката трева,
в най-смелите мечти оплел глава във нея.
Гласът ти - трепет на стрели,
обгръщаш и пронизващ мене целия.
Ръцете ти са бистрата вода,
от нея жаден искам аз да пия.
Лицето ти е радост на дете,
което ти се иска да помилваш.
Сърцето ми дали ще издържи,
ако наяве всичко туй на мен се случи…
четвъртък, 29 май 2008 г.
Животът като низ от картини
В къщи той има три картини . Те са доста повече , но тези са му най скъпите .
Не е колекционер , дори може да се каже че нямат никаква стойност . Купувани са най-често когато е имал желание да гледа картини , а това винаги е било когато нещата му вървят . Може да е само хубав ден , някоя среща с любими хора или радостно събитие . Случвало се е и когато е бил на почивка , в някой пъстър градец , където идва за пръв път . Но никога не е мислил да купува , просто е влязъл в олющено магазинче или се е разхождал из чаршията . Мирисът на боя и пресните цветове се е пропила отведнъж в сетивата му , а после е дошло влюбването в платното . Изведнъж и неочаквано . Както става в живота , без да го искаш и без да можеш да го избегнеш .
Цигулката
Наистина първата му картина . Видя я седем години откакто бяха заедно . Цялата обрамчена в широка дървена рамка , дори бе рисувана не на платно , изглежда на тънък шпертплат . Цигулката в кафяво , два –три нюанса , не повече . Зад нея партитурата бледо-жълта . А отзад човешка маска , мъж със сиво лице и синьо око . Застанала е в сянката на инструмента , но същевременно някаква сила в погледа . Понякога си мисли , че е той самият .
Като малка е свирила на цигулка . Дори е мислела да се отказва от медицината , за да учи в консерваторията . Десет години от живота й . Всеки ден я е прегръщала с малките си ръце . Те са много малки , като птичета . Първото нещо , което хареса във нея . Както и очите й , син поглед , пронизващ и толкова приковаващ те в бялото лице . А ноктите толкова гладки , на кутретата като бели бобчета … Тези ръце са държали лъка толкова сигурно , дори с лекота . Струните са издавали първото й влюбване , после първата раздяла някак е накарала и цигулката да страда . Затова не винаги я е обичала , защото е знаела всичките й тайни . Сигурно и затова трябваше да минат години преди да се съгласи да му изсвири нещо .
Стоеше на една витрина без да претендира за себе си , но веднага му задържа погледа . Изведнъж сякаш се върна в миналото като случаен гост на представление . Цигулката свиреше под нейните малки пръсти. И когато се опомни , тя бе закачена на стената в хола му. И до сега е там .
Цвят лилав
Художникът го бе поканил на своята първа самостоятелна изложба . Познаваха се отскоро , съвсем бегло . Дори се изненада , когато получи поканата . Разбира се , че отиде . Картините бяха двадесетина . Всички забелязаха основната тема – конете . Сигурно поне пет- шест платна носеха волното присъствие на това животно . Красиви гриви , извити шии и устремен бяг . Но на него му направи впечатление друга , с красива бяла рамка . Синьо , сребристо , светлозелено и много лилаво . Цвят лилав във една ваза . Още на другия ден художникът му я донесе в къщи , защото това беше първата му откупена картина . Щеше да заминава за морето да рисува портрети в скъпите ни курорти . Трябва и да се живее , освен изкуството има и друго–проза . И затова му беше благодарен , все пак парите от картината идваха навреме .
След лятото започнаха да се виждат често . Нищо не ги сближаваше , бяха толкова различни . И все пак отлично се разбираха , често пиейки бира пред хладната привечер в някое заведение . Няколко пъти художникът взимаше картината при себе си , трябваше да защитава доцентура или професорска степен . Винаги държеше на тази картина, макар че бе направил вече доста изложби и имаше поръчки , за да избира какво да представи на защитата си . И една вечер художникът му каза , че заминава . Ще бъде повече време извън страната , кариерата му тук не му е достатъчна . Така неусетно срещите им съвсем оредяха . Но в хола художникът бе оставил нещо от себе си и затова той често си мислеше за него .
Лодки през зимата
Третата картина я купи една есен на морето . Бяха заедно , обичаха да бъдат там , защото имаха много хубави спомени като млади . Вятърът и вълните бяха толкова силни , че само той ходеше на плаж . Плуваше много и после разходките когато слънцето залязваше бяха толкова приятни . Сред многото картини една вечер забеляза тъгата в тези самотни лодки . Бяха преживели много и дали отново ще навлезат в лятното море . Това синьо по платното бе дори сиво , имаше хлад в блясъка му . Всяка лодка гледаше в своята посока , закотвена може би завинаги на брега . Тогава си спомни един филм за много стар рибар , който цял ден се бореше със надеждата си , че ще сполучи този път . Беше съвсем сам в откритото море . Но тази самота не му пречеше да бъде силен . Такива бяха и тези лодки , тъжни и самотни , но все пак му се струваше , че не са загубили вярата за още плаване .
Студено море и пропита с тъга и надежда лодки .
Това са трите му обичани картини .
Любовта .
Приятелството .
Самотата .
Не е колекционер , дори може да се каже че нямат никаква стойност . Купувани са най-често когато е имал желание да гледа картини , а това винаги е било когато нещата му вървят . Може да е само хубав ден , някоя среща с любими хора или радостно събитие . Случвало се е и когато е бил на почивка , в някой пъстър градец , където идва за пръв път . Но никога не е мислил да купува , просто е влязъл в олющено магазинче или се е разхождал из чаршията . Мирисът на боя и пресните цветове се е пропила отведнъж в сетивата му , а после е дошло влюбването в платното . Изведнъж и неочаквано . Както става в живота , без да го искаш и без да можеш да го избегнеш .
Цигулката
Наистина първата му картина . Видя я седем години откакто бяха заедно . Цялата обрамчена в широка дървена рамка , дори бе рисувана не на платно , изглежда на тънък шпертплат . Цигулката в кафяво , два –три нюанса , не повече . Зад нея партитурата бледо-жълта . А отзад човешка маска , мъж със сиво лице и синьо око . Застанала е в сянката на инструмента , но същевременно някаква сила в погледа . Понякога си мисли , че е той самият .
Като малка е свирила на цигулка . Дори е мислела да се отказва от медицината , за да учи в консерваторията . Десет години от живота й . Всеки ден я е прегръщала с малките си ръце . Те са много малки , като птичета . Първото нещо , което хареса във нея . Както и очите й , син поглед , пронизващ и толкова приковаващ те в бялото лице . А ноктите толкова гладки , на кутретата като бели бобчета … Тези ръце са държали лъка толкова сигурно , дори с лекота . Струните са издавали първото й влюбване , после първата раздяла някак е накарала и цигулката да страда . Затова не винаги я е обичала , защото е знаела всичките й тайни . Сигурно и затова трябваше да минат години преди да се съгласи да му изсвири нещо .
Стоеше на една витрина без да претендира за себе си , но веднага му задържа погледа . Изведнъж сякаш се върна в миналото като случаен гост на представление . Цигулката свиреше под нейните малки пръсти. И когато се опомни , тя бе закачена на стената в хола му. И до сега е там .
Цвят лилав
Художникът го бе поканил на своята първа самостоятелна изложба . Познаваха се отскоро , съвсем бегло . Дори се изненада , когато получи поканата . Разбира се , че отиде . Картините бяха двадесетина . Всички забелязаха основната тема – конете . Сигурно поне пет- шест платна носеха волното присъствие на това животно . Красиви гриви , извити шии и устремен бяг . Но на него му направи впечатление друга , с красива бяла рамка . Синьо , сребристо , светлозелено и много лилаво . Цвят лилав във една ваза . Още на другия ден художникът му я донесе в къщи , защото това беше първата му откупена картина . Щеше да заминава за морето да рисува портрети в скъпите ни курорти . Трябва и да се живее , освен изкуството има и друго–проза . И затова му беше благодарен , все пак парите от картината идваха навреме .
След лятото започнаха да се виждат често . Нищо не ги сближаваше , бяха толкова различни . И все пак отлично се разбираха , често пиейки бира пред хладната привечер в някое заведение . Няколко пъти художникът взимаше картината при себе си , трябваше да защитава доцентура или професорска степен . Винаги държеше на тази картина, макар че бе направил вече доста изложби и имаше поръчки , за да избира какво да представи на защитата си . И една вечер художникът му каза , че заминава . Ще бъде повече време извън страната , кариерата му тук не му е достатъчна . Така неусетно срещите им съвсем оредяха . Но в хола художникът бе оставил нещо от себе си и затова той често си мислеше за него .
Лодки през зимата
Третата картина я купи една есен на морето . Бяха заедно , обичаха да бъдат там , защото имаха много хубави спомени като млади . Вятърът и вълните бяха толкова силни , че само той ходеше на плаж . Плуваше много и после разходките когато слънцето залязваше бяха толкова приятни . Сред многото картини една вечер забеляза тъгата в тези самотни лодки . Бяха преживели много и дали отново ще навлезат в лятното море . Това синьо по платното бе дори сиво , имаше хлад в блясъка му . Всяка лодка гледаше в своята посока , закотвена може би завинаги на брега . Тогава си спомни един филм за много стар рибар , който цял ден се бореше със надеждата си , че ще сполучи този път . Беше съвсем сам в откритото море . Но тази самота не му пречеше да бъде силен . Такива бяха и тези лодки , тъжни и самотни , но все пак му се струваше , че не са загубили вярата за още плаване .
Студено море и пропита с тъга и надежда лодки .
Това са трите му обичани картини .
Любовта .
Приятелството .
Самотата .
Абонамент за:
Публикации (Atom)