четвъртък, 20 януари 2011 г.

Промяната - разказ

Една вечер, когато се прибираше от работа, Страхил Страшимиров почувства, че с тялото му става нещо странно. Беше сякаш набъбнало, кръгло, виолетово на цвят и някак си гладко. На голямо напрежение съм подложен напоследък, замисли се той, оглеждайки се в огледалото на асансьора преди да влезе в луксозния си апартамент.
Вечерта премина както обикновено. Домашната помощница, жена на средна възраст с магистърска степен по философия, беше приготвила любимото му телешко със сини сливи. С.С. отвори бутилка мерло с мек остатъчен вкус на череша и след десерта потъна в коженото кресло на своя кабинет, обвит от нежния дим на обичаните си хавайски пури.
- Как мина денят ти - вяло го запита през тапицираната врата жена му, вече заета със започващото по плазмения екран шоу.
- Чудесно – промънка С.С. и потъна в размисъл.
На другата сутрин точно в осем служебният мерцедес го очакваше пред блока. В асансьора малкото момиченце от съседния етаж се беше вторачило в лицето на Страхил, като че ли искаше да го запита нещо. Но пък баба му, която го водеше всяка сутрин на детска градина в отсрещната улица, не показа някакво неодобрение от вида му.
Беше вече следобяд, когато любовницата на С.С. с настоятелно позвъняване по мобилния му телефон го информира за своето присъствие.
- Страшко, много ми е домъчняло за теб, муцко… - прозвуча глезено гласът й.
Страхил се оправда с набързо измислена бизнес среща, която ще прерасне в обилна вечеря по късните часове и бързо затвори.
- Ще трябва да я сменям, много досадна взе да става- промълви той и извика секретарката си, от която нямаше никаква нужда. Само да се полюбува на дългите й крака, което успя малко да го разтовари от изнурителния работен ден.

Следващите два дни С.С. разбра, че с тялото му става наистина нещо необяснимо.Не чувстваше гръбнака си, дори когато се превиваше доземи да завърже връзките на новите си италиански трандафори. Костюмите му бяха изведнъж отеснели и дори вечер след горещата вана забелязваше някаква странна слуз по бежовата испанска теракота. Обезпокои се не на шега, и реши на другата сутрин да посети психоаналитика си, защо плаща по сто евро на сеанс от толкова години. И което е най-странно, видът му на пръв поглед изобщо не се беше променил. Същият ден, в обедната почивка се опита да скъса с любовницата си.
- Ах ти, нищожно мекотело- беше изкрещяла с театрален глас тя, приковавайки погледа на избраните посетители в елитния ирландски бар върху себе си.
- Две години си загубих с теб, за те чакам да се разделиш с жена си! Само с вносни парцалки и две-три почивки на Малдивите ще те запомня, долен плужек. Ама няма да ти се размине - театрално изви глас тя и напусна бясна заведението.
- Ще й мине, още следващата седмица ще ме забрави. Така се успокояваше С.С. , докато привършваше с френския малък коняк и крема Брюле. Все пак го чакаше още доста работа.
През нощта не спа добре и на закуска, преглъщайки вяло от любимите си кифлички с пармезан, пред очите му сякаш се надигна голяма морска вълна. Дори му се стори, че някак настойчиво и загрижено го кани за дълга и силна прегръдка.
Посещението при психоаналитика не му донесе успокоение. Трябва да разберем откъде имаш това чувство, беше му казал той. Пък с останалото сам трябва да се справиш.

И така започнаха сеансите. В близките две седмици С.С. си припомняше някои забравени вече случки от своя живот. Хипнозата му помагаше да се отпусне и на забавен каданс отново да преживее събития от миналото си.
Ето, разделя се с любимото момиче. Вече се е дипломирал, и за да започне работа във външнотърговска централа, се жени за дъщерята на шефа. Която е първа приятелка на неговата голяма любов. Прави го съзнателно и непоколебимо. Каквото и да му струва това.
В службата напредва бързо. След две години загърбва най-близкия си колега, и с умели маневри прави така, че новият началник-отдел става самият С.С. Цената е едно загубено приятелство.
След още няколко години вече е на работа в чужбина, и когато от сходна фирма му предлагат висока служба, апартамент и служебна кола, за да стане част от екипа, не се и замисля. Разбира се, срещу информацията, до която само той има достъп. Това му коства охладняване в семейството, от което най-много страда дъщеря му. Която толкова бързо расте.
И образа на измъчения му баща, настанен в елитна клиника в чужбина в края на живота си. Но не успял да се сбогува със сина си, който предпочита Малдивите, решил да се порадва на живота, докато е все още млад.

На петнадесетия ден С.С. се отказа от лечението, което го беше натоварило с минала вина и сегашни угризения. Все пак трябва да мисли и за настоящето, а спомените за станалото само му пречеха.
- Докторе, какъв е шансът да си възвърна предишната форма, вече трябва да сменям целия си гардероб. Като някаква мешка съм станал, разпухната и сълзлива.
- Не си само ти с тази диагноза напоследък. Наглед ви няма нищо, това е най-трудното за определяне на ефективно лечение. Нищо не може да се направи, медицината е безсилна.
Страхил напусна кабинета обезкуражен. Взе си тридневен отпуск, и се затвори в кабинета си. Дори телешкото със сини сливи не му се услаждаше вече. Хавайските пури го дразнеха с нежния си аромат, търсеше утеха само във френския коняк, от който се беше снабдил в изобилие.
И купил си Болшая съветска енциклопедия, до ранни зори изследваше водния свят на медузите. Където пишеше: ” Медузите нямат мозък, но нервната им система им позволява да усещат и да реагират бързо на външни дразнения, като светлина и разни миризми. Хранят се с малки риби или планктон, който улавят с пипалата си. Трябва да се избягват в морето, защото изпускат отрова която дразни кожата. Кубовидната медуза е много опасна-инжектира отровата си,поразяваща нервната система и кръвните клетки. Популацията й бързо се разраства и досега се откриват все повече и повече видове.”
Ако е речено морската вълна да го отнесе някой ден, поне да е подготвен теоретически.


20.01.2011. Любомир Николов