петък, 29 февруари 2008 г.

Смокиновото дърво - разказ

Този ден плуването наистина му вървеше . Водата беше почти топла , медузите пареха само ако им обръщаш внимание, звукът на птиците обикаляше около ушите и това го караше да се чувства пълен с радост . Беше време вече да се връща . Скалите на стръмния бряг с неизменните мидени черупки и овъглени съчки от снощния огън го бяха приютили за кратката почивка, която му се полагаше. Нямаше за къде да бърза . Лятото вече си отиваше , но какво по-хубаво от една късна топлина , която да изсмуква морските капки от тялото , когато си вече на брега . И цигарата , поела солта от мокрите устни , въпреки че вятърът почти е отнел вкуса й. Затова си мислеше мъжът , вече наближаваше голямата шамандура , един варел, целият озеленен от водораслите. Тогава ги забеляза , бяха отново двамата около брега , млади и прегърнати .
Няколкото дни на плажа те сближават с хората без дори да го искаш и така той знаеше доста неща за тях. Момичето работеше като организатор в туристическа фирма . За него не бе сигурен, дългите му разговори по мобилния го объркваха и не бе сигурен с какво се занимава. Явно печели добре, хотелът им срещу неговия бе по-нов и изискан. А и колата , с която запрашваха вечер нанякъде не бе на дванадесет години като аудито му .
Тази година бе за пръв път сам , трябваше пет-шест дни бързо да се изтекат . Но излезеше ли от морето се чувстваше самотен . Отдавна бяха минали годините , когато почивката бе една луда надпревара от плуване , печени миди на скалистия плаж и танци по дискотеките . Вечер се разхождаше дълго покрай брега , вълнението на кея напомняше с нещо за младостта и го натъжаваше . Не трябваше да идва тук, където с жена си почиваха години наред . Но тя напоследък отделяше внимание само на дъщеря им , затова и сега бе заминала при нея в чужбина, където завършваше магистратурата си. Той не пожела , искаше му се да прекара отпуската отново на море, все пак бе свикнал с този плаж и не си представяше да отиде другаде .
Излезе от морето , когато вълните започваха да образуват бели зайчета и спасителите сменяха белия флаг с жълт . И днес му провървя , не обичаше да ходи извън плажа , за да плува . На самия му край нудистите си имаха своя територия , трябваше да се смесва с тях и се чувстваше неудобно . Само забърса леко тялото си , цигарата изгори малко пръстите му , вече бе задрямал. Младата двойка нещо шумно обсъждаше , в просъница разбра че момичето остава няколко дни само .
Събуди го странен шум , сянка бе обхванала целия плаж , слънцето едвам се провираше през множество птичи ята . Бяха готови за отпътуването си . Като ветрило разперени , един след друг излитаха сякаш от ниското , брегът ги поемаше и издигаше за дългия им път . Отпред бе най-силният водач , след него всички останали. Бяха хиляди , непоколебими и красиви . Граченето им издаваше възбудата от идващото изпитание. Всичко стана за минути . Последните птици образуваха дъга , плажът отстъпи сянката на слънцето и отново хоризонта бе чист . Бяха си заминали .
След час на пясъка щеше да е пусто . Мъжът събра хавлията , огледа се , сякаш имаше нещо друго и се запъти към смокиновото дърво . Това бе любимото му място извън плажа . Откри го още от първата година , когато бе тук . Оттатък шосето, само на стотина метра след свистящия непрекъснат водовъртеж на автомобилите имаше изоставени градини . Бе чудно , че никой не се интересува от тях, всред къпинака и шипковите храсти бе неговата смокиня . Ухаеше от далеч, твърдите й листа по това време бяха изпопадали, но плодовете зрееха всеки ден . Бе разчленена , не много висока , но с достатъчно здрави стволове , за да го издържи . Смокините бяха едри , минаваха от зелено , през тъмносиньо . На върховете стояха черните , опоскани от врабци и косове , мирисът им ставаше така още по-силен . Плодовете се раждаха много , бе сигурен че никой не идва при това дърво , изоставена , тя се радваше само на неговите посещения .
Този път бе различно . Мъжът отдалеч видя цветовете на нечия дреха , когато приближи изненадан тихо възкликна- беше момичето. Нямаше как да избяга от срещата . Приближи се , усмивката й го посрещна , раздразнението че няма да е сам бързо премина .
- За пръв път ли идваш тук- гласът й бе искрящ , младите не обичат учтивата форма на обръщение . Тогава видя, че ръката и е одрана леко, капчиците кръв бяха до червенината от къпините , които преди малко е късала .
- Това е любимото ми място- отговори мъжът , нямаше време да измисли друго .
- На мен също ми харесва , нека да е и мое- засмя се тя , косата и литна нагоре . Той усети , че нещо пронизва гърлото му .
- От днес и аз съм сама , искаш ли да прекараме вечерта заедно- попита го момичето когато си тръгваха с откъснатите смокини . Забелязала ме е на плажа , си каза мъжът, тя почти го изпревари с въпроса си .
- Много навътре отиваш в морето , не е ли опасно ?
Мъжът се усмихна, бе вече в свои води . Разказа й за това откога плува , още като студент обичаше да влиза с приятелите си така , че брега да не се вижда .
- Сега не съм такъв ентусиаст , става ми скучно- мъжът не искаше да си признае , че и годините го карат да не рискува .
Вечерта той отиде в хотела й , във фоайето вече го чакаше момичето . Не й е нужен грим , младостта я прави прекрасна , помисли си мъжът . Само леко червило , сенките около очите подчертаваха зеления им цвят . Очите ти зелени, устата ти хубава , изникна у него заглавието на този сборник разкази , който много обичаше .
И така идващите три дни те бяха непрекъснато заедно . Сутрин той идваше пръв край морето , тя бе избрала мястото близо до спасителите .
- Не бъди неразумен- му казваше момичето всеки път , когато влизаше във водата . Това го радваше , сякаш сили му идваха от тази загриженост .
След плуването мълчаха заедно , мъжът не си мислеше вече , че е сбъркал с това отново да е тук и това лято .Понякога тя се замисляше повече , въпросите му не стигаха до нея , навярно приятелят й липсваше . Момичето искаше да се занимава с рисуване , беше му казала за своята мечта да учи в Академията . Сигурна съм, че мога , се палеше тя , та от дете рисувам . Идващото лято ще кандидатствам , мястото ми е там . Един следобед пиеха кафе на терасата на хотела .
- Искаш ли да те нарисувам, с любов ще те нарисувам, но и с молив - смееше се тя .
Онова нещо отново прониза гърлото му .
Тогава разбра , че е много добра .Скицникът се изпълни с него самия , сякаш в огледало не толкова добре изтрито се оглеждаше той самият . Все още светлата му коса , бялата брада с почти липсващи черни косъмчета , това малко тъжно изражение , наистина бе той .
- Ще ме поканиш ли на първата си изложба- попита я като на шега .
- Имаш ли съмнение , ти ще си от най-важните там- отговори много сериозно момичето .
Вечерите прекарваха в малките заведения около хотела , музиката на големите ресторанти им пречеше да усещат своята близост . Тогава тя се оживяваше , разказваше повечето време за себе си . Приятелят ми много ми е помагал , казваше момичето . Сегашната работа пак дължа на него . Дори ми обеща да помогне когато кандидатствам в академията . Работата му е напрегната , много пътува и държи да е спокоен , когато се прибере в къщи . Отскоро си купихме ново жилище , след месец ще се нанасяме . Той за обзавеждането се е доверил на мен , нали съм художник- усмихваше се закачливо тя .
На малкия дансинг излизаше да танцува предимно сама . Мъжът обичаше да я гледа , пушейки цигарата си , нейните стъпки му напомняха едни отдавна преминали години .
Един- два танца не можеше да й откаже , при все че болката в едното коляно леко се засилваше . Блусовете му бяха любими . Тогава бузата на момичето бе върху рамото му ,
той я държеше през кръста и си мислеше колко е крехка .
Около полунощ се разделяха , последните минути на вечерта винаги мълчаха . Пред нейния хотел отново луната ги осветяваше , мъжът искаше да й каже нещо , но не знаеше
какво точно да е то . И тогава тя го целуваше по двете страни , надигайки се на пръсти ,
ухаеше на чистота и младост .
Последната цигара преди съня мъжът изпушваше на терасата в хотелската стая , нейната стая не бе на отсрещната фасада на лъскавия съседски хотел . Бе от другата страна и той губеше връзка с нея . До следващата утрин .
Мъжът бе вече удължил почивката си с няколко дни .

Тази сутрин обаче водата не му донесе същата радост , имаше лошо предчувствие .
- Приятелят ми ще си идва днес , колко се радвам- му каза момичето , когато избърсваше от тялото си студените морски капки след плуването .
- Заедно тримата до края на седмицата- му се усмихна тя .-Ще бъде много весело , ще си изкараме страхотно , нали?
Той изтриваше главата си с хавлията и така тя не разбра колко не е съгласен с нея .
На обяд се разделиха . Няма да ходя на плаж , ще остана в хотела , реши мъжът.
Няколко часа след това му се обадиха от рецепцията , че долу го чака момичето .Веднага разбра какво ще се случи . Тя бе нервна , очите й леко зачервени .
- Заминаваме за две години зад граница- му каза момичето .- Работата му не може
там да я върши някой друг . Ще си идваме често и ще се виждаме, нали.?
Бе готова да се разплаче .
- А новия апартамент? Академията? – тихо запита мъжът .
По едната й буза тръгна сълза , той силно я прегърна .

Червеното слънце почти се бе прибрало , отстъпвайки с нежелание мястото си на луната, когато мъжът навлезе във водата . Плуваше дълго , този път не почиваше на скалите . Водата бе почти топла , медузите пареха само ако им обръщаш внимание .
След час, излизайки на лунния бряг мъжът си мислеше , че другото лято не ще дойде тук. Няма да си вземе сбогом с брега , защото с усмивка си представяше една идваща есен . Да , тя ще е топла , морето бурно , но той ще дойде с момичето при смокиновото дърво . То ще ги чака , смокинята живее дълго . Сигурен бе , че нейната първа изложба ще е между неговото късно лято и неизбежната му есен , не може да е другояче .
А няма нищо по-хубаво от прясно откъснати зрели смокини за гостите на една млада художничка , която има първа изложба.

Откриване - стихотворение

Ще ти звънна утре рано- във десет .
Само кажи, че го искаш .
Гласът ти ще бъде прекрасен .
Опъната струна моят ще бъде .

Думите трудно аз ще намирам .
Усмивка във твоите искам да видя .
Нима всичко сме си казали ние .
И колко още може да има…

Сънувам ли? Или наистина бързо умирам .
Променям се чудно, когато знам, че те има .
Как ти ме вълнуваш. И как съществувам .
Усмивки рядко без теб ще откривам .

Ще ти се радвам утре рано-във десет .
Само дано ти да го искаш…

Безсъние - стихотворение

Понякога се будя през нощта
и втурва се във мислите ми
твойто име .
Сънят отстъпва бързо заглушен
от порива на моя сдържан вик ,
ела и прегърни ме .

Поспри със своите ръце
настъпващата моя зима .
Но аз не искам затова
на твойте пролетни цветчета сняг да има .
Нима това ще стане в утринта
и как студа от разстоянията плаши .

Ний ще се срещнем само в вечността .
Това начало ще е за душите наши .
Решен ,че туй съдбата отреди, заспивам .
Но плахата надежда да е друго още имам .

Страдание - стихотворение

Младостта ти внезапнa изникна пред мене
като морско вълнение .
Поискам ли аз във морето да вляза
удавник ще бъда, в това не ще и съмнение .
Но морските пръски сетивата ми будят,
това е знамение.
Далеч преди края на бурята
не ще дойде мойто спасение .
Обречен да страдам съм
дали е наистина това мое красиво видение .

И въпреки всичко в бездънното влизам .
Не искам да чакам вълните да стихнат .

Не ща избавление !

На теб - стихотворение

Когато ти заспиваш
и мойте ласки
в твойте сънища заплуват
очите ти отново са ми близки
със своето спокойно недоверие ,
че всичко като сън ще си отиде .