петък, 29 февруари 2008 г.

Безсъние - стихотворение

Понякога се будя през нощта
и втурва се във мислите ми
твойто име .
Сънят отстъпва бързо заглушен
от порива на моя сдържан вик ,
ела и прегърни ме .

Поспри със своите ръце
настъпващата моя зима .
Но аз не искам затова
на твойте пролетни цветчета сняг да има .
Нима това ще стане в утринта
и как студа от разстоянията плаши .

Ний ще се срещнем само в вечността .
Това начало ще е за душите наши .
Решен ,че туй съдбата отреди, заспивам .
Но плахата надежда да е друго още имам .

Няма коментари: