петък, 23 януари 2009 г.

Ергенчето на нашата улица - разказ

Преди доста години на нашата улица построиха два нови блока . Един от новодомците бе и ергенчето . Така го кръстихме в къщи , нанесе се в съседния блок . Беше среден на ръст , слаб с изрязано лице и липса на почти всички предни зъби . В устата му димеше постоянно цигара без филтър , ходеше някак като че ли на пружини , винаги със захабени дънки и цветни якета втора употреба . Бе учител по математика в прогимназията на едно близко село .
Страстта на ергенчето бяха колите . Или по - точно старата му кола , под която прекарваше почти цялото си свободно време . Разбираше от двигатели , амортесьори , токове , накладки и винаги бе склонен да разкаже на скептичните си наблюдатели колко сила и мощ има все още в неговата машина . Даже и с бои се захващаше , защото цветовете на колата му непрекъснато се меняха . Е , нямаше този полиран блясък , който веднага бие на очи при пребоядисването в автосервизите . Но пък цвят кола не кара , усмихваше се той с онази сдържана и леко изкривена усмивка , която прикриваше отчасти празнините в устата му . Те зъбите не са толкова важни , бе споделил веднъж когато бяхме станали почти квартални приятели .
- Пък и много не обичам месо , гледам по - здравословно да се храня - казваше ми , явно бях заслужил доверието му за тази изповед .
Бяха минали десетина години откакто живеехме в съседство , когато един ден около центъра ме застигна ергенчето .
- Аз се пенсионирах , малко рано , но няма смисъл да се мъча вече с учениците . Такива времена са настанали , направо да си съсипеш здравето . А и бензинът поскъпна много , не мога да ходя с колата на работа . Пуснах две ученички в съседната стая , тъй ще я карам и ще съм по- спокоен .
Няколко месеца след това една неделя се заприказвахме отново . Мъчех се да сменя летните гуми със зимни , когато при мен приклекна моят приятел .
- Не виждам ученичките ти , да не би да са те изиграли нещо и да си ги изгонил – го попитах .
- А , добри момичета бяха – отговори ергенчето . - Ама нещо много ме бяха взели на подбив комшиите , нали съм ерген , а те момичета ... Та затова ги освободих . Пък момчетата са такива разбойници , ще си карам сам .
Усмивката му бе същата , сдържана , леко крива и едва прикриваща липсата на предните зъби .
Същата пролет видях как ергенчето изнася от къщи оскъдната си покъщина .
- Какво става бе , комшу – го попитах . – Да не би да сменяш махалата , че какво ти беше тука .
Бил заменил апартамента си за малка къщица някъде около старата част на града .
- Ами реката е наблизо , ще ходя за риба . Пък и защо ми е този апартамент , сам човек във три стаи . И някой лев ми остана , трудни времена са – утешяваше се сякаш той .
Така няколко години не бяхме се виждали , когато една пролет със семейството се разхождахме около стария квартал до реката . От една тераска на порутена къщица ми махна ергенчето . Косата му бе пооредяла доста , бе още по- слаб от преди , но сякаш имаше нов блясък в очите му .
- Аз пак ще живея в апартамент , и гараж дори ще си имам . – Засмя се той и сякаш усмивката му не бе толкова изкривена . – Ще вдигат малък блок на мястото на къщата ми , и за мен ще има място , нали съм собственик . До година – две ще привършат , след седмица се изнасям . Е , на квартира отивам , ама времето бързо ще мине .
Пожелахме си всичко хубаво и се разделихме .

Лятото си замина и този път , отново дойде есента . Беше топъл ден , надвечер бях излязъл да се разходя по старите калдаръми на града . На мястото около синята къщица на ергенчето се бе надигнал нов красив блок . Приближих да го разгледам , може би щях да видя стария си приятел , нали го знаех как чакаше с нетърпение отново да е новодомец . Пък и може да е дошъл някой акъл да даде на майсторите , той обичаше да разговаря с хората .
Тогава видях закачен на един от двата гаража избелял лист с името му . Не бях готов за това , някак си тази новина ме свари неподготвен .
- Добър човек бе , леля , ама нямаше късмет да се нанесе на новото. – Една възрастна жена ме заговори , явно комшийка тук наблизо .
Няколко дни преди да съборят къщицата не били го виждали да излиза навън . Това било необичайно за ергенчето , хората разбили входната врата и го намерили сам в кухничката си . На масата стоял разпънат чертеж на малкото му апартаментче , в което щял да се настани след една-две години . Дори бил правил някакви свои бележки с молив , мислейки че това време ще дойде скоро . И то наистина скоро щеше да настъпи , но без ергенчето .

Преди няколко дни пак минах от там . Блокчето вече не е така ново , обитателите му отдавна са се нанесли . Двата гаража отпред се бяха превърнали на малки магазинчета . Мислех си дали тези , които обитават неговото жилище знаят кой е щял да живее вместо тях на това място . Сигурно . Но така става , че понякога нашето бъдеще се гради на нечие чуждо нещастие . Без да го искаме дори .
Като това на едно самотно , с леко изкривена и зле прикрита усмивка ергенче , което обичаше да говори с хората .

Няма коментари: