четвъртък, 22 юли 2010 г.

Плажовете на младостта





Кои са най-добрите плажове ли? Ами няма и съмнение, това са плажовете на младостта.
Когато само това, че има къде да спиш ти е достатъчно. Когато ти е достатъчно голямата компания да се е разположила на маса в ресторанта, където няма друго, освен мешана скара, шопска салата и почти топла бира. Столовете са плетени, покривките изгорели от цигари, залезът обаче е неповторим. Цялото ти тяло е изгоряло, на втората ракия вече светът ти изглежда прекрасен. А на сутринта дълго плуваш навътре в морето, белите зайчета скачат върху тялото ти, искаш по-скоро да ти олекне главата, която малко тежи, и отново всичко в деня ти да започне отначало.
Морето, което не е за 55 часа, а е за десет пъти повече. Време, достатъчно за да смениш два пъти кожата си, да се взираш в очите на момичето си, че дори и да се удавиш в погледа й. Макар, че си отличен плувец.
И някоя вечер, там на масата под асмата или смокинята в двора на хазяйката, изведнъж казваш едни думи, които ти звучат на самия теб странно, казваш ги сякаш на шега, отсреща те гледат с учудваща и широка усмивка. И после цялата нощ се будиш, сякаш за да се убедиш, че това, за което сте си говорили е реално и е истина.
И после какво, ами приятелят ти фотограф те щрака, докаран си с костюм, тя с бяла рокля, всички ви се радват, ти все още си казваш, няма шега, няма измама.

И после в идващите много години винаги се връщаш там, където са плажовете на младостта. Където е тя, където си все още ти, където никой освен вас двамата не може да разбере защо, макар и за 55 часа, отново сте при морето.
Защото това е било предначертано изглежда, защото момичето, облякло твойта тениска след плажа, хванало те за ръка, сега отново те държи за нея. Е, не толкова често, но винаги, когато се завръщате при " Плажовете на младостта".
Защото в този момент сте същите, защото в този момент отново сте млади. Независимо, че видът ви е толкова различен, че дори не можете да се познаете, по-точно не можете да повярвате, че това се е случило.
Защото кога беше, да, беше едва вчера, преди някакви си тридесет и три години.

6 коментара:

Art каза...

Ех, къде ме върна, Любо! Ако ти кажа, че в очите ми има сълзи на умиление, сигурно няма да ми повярваш. Хубави са тези плажове. И мен ме зоват и ще ме дочакат. Важното е да има тениска, която да облека и ръка, която да хвана. За това ми трябва сърце. Мисля, че го имам. А твоето сърце е голямо. Каквото и да ти казват "големите критици" ти пишеш по единствения възможен начин, който ти печели не просто читатели, а приятели - с таланта на човещината.
Благодаря ти за този разказ. Книгата ти ще види "бял свят", вярвам! Вярвай и ти!
Твоя приятелка и почитателка,
Веси

Любомир Николов каза...

Веси, това не съм го мислил, не съм го съчинявал, дори не съм си го и припомнял. Защото не съм го забравял.
Поздрави за теб, ти си го почуствала така, както съм го описал- всеки има скъп спомен от младостта. На един е по-близо, на друг-по-далеч.
Твой приятел Любо

Ivan Hristov каза...

Най-истинско е преживяното!
Щастливец!
Бъди здрав Любо! Ако е рекъл Бог, можем да се видим това лято, ако си в Търново, стига самолета да не спука гума:)
Поздрави!

Любомир Николов каза...

Иване, обади се! ОТ 8 до 18 август съм в Брюксел, на гости на сина ми.
Купил ни е с билети, да видя и аз свят!
Поздрави, хубаво лято ти желая!

sunrise651 каза...

Страхотно написано!
Развълнува ме! Най-вълнуващите ми мигове са там:)
http://sunriselibrary.edu.glogster.com/--8850/

Любомир Николов каза...

sunrise, тук бях поместил и пет снимки. Но като мине време, изчезват.
Затова виж http://lubara.blog.bg/lichni-dnevnici/2010/07/20/plajovete-na-mladostta.579575