Само на това място
не мислех, че ще го срещна. Пушеше цигара пред Народния театър, вече щяхме да
влизаме за представлението. Времето беше хубаво, как не се изсипа
в тези часове отново дъжд, не знам…
Години идваше при мен в книжарницата.
Обаждаше се често и по телефона, винаги започваше с въпроса „ Имате ли нови
книги“. Беше завършил Богословиe,
но не работеше, техните имаха малък бизнес и той им се мотаеше в краката,
колкото да се каже, че не е безполезен. Нисък, с къса коса и румени бузи. Много
уважителен и твърде стеснителен. Един ден му казах, ти само богословски книги
ли четеш, да не би нещо да си се объркал във вярата си. И тогава той ми
отговори нещо, което силно ме учуди.
- Нямате ли някое момиче да ме
запознаете, искам да се оженя.
- Искам да съм свещеник, а затова
трябва да съм семеен.
Понякога ме питаше по телефона как е
времето в Търново, живееше наблизо извън града. Да си носи ли чадър, ще има ли
буря, много ли е студено, за да си вземе и топла дреха. Купуваше си малки
книжки, дълго ги разглеждаше преди да си преброи стотинките и да ги купи. Но ми
плащаше винаги навреме.
Вече близо четири години престана
да идва. Понякога ми липсваше наивната му усмивка и странните въпроси. Може би
се е задомил, или кой знае…
Поговорихме малко пред театъра.
Позна ме, разбира се. Не разбрах сам ли е, когато ме попита хубава ли е
пиесата.
- Ами ще кажа, когато я изгледам- така му
отговорих.
- И аз съм дошъл, за да видя тези популярни
столични артисти-
каза ми той и се
озърна къде да си пусне фаса. Не знаех, че пуши.
Вече влизах през голямата врата на достолепната сграда във фоайето, когато ме застигна тънкия му глас.
- А имате ли нови книги?
Кой знае, може отново да се появи в книжарницата и да стане предишния ми клиент, на който бъдещето, а и дори настоящето не са ми съвсем ясни.
01.06.2023. Любомир Николов
Няма коментари:
Публикуване на коментар