Понякога съм толкова раним
във любовта си невъзможна.
Избухнала като немерен стих ,
омайваща , коварно сладка
и тревожна .
И тази рана не зараства ,
макар че искам
със разума си да я излекувам
Понякога съм толкова щастлив
със тази болка да я имам .
Засипвам с думи твоите очи
и бавно в свойта неизмерна радост
аз се сливам .
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар