сряда, 14 май 2008 г.

На една синеочка

Понякога съм толкова раним
във любовта си невъзможна.
Избухнала като немерен стих ,
омайваща , коварно сладка
и тревожна .

И тази рана не зараства ,
макар че искам
със разума си да я излекувам

Понякога съм толкова щастлив
със тази болка да я имам .
Засипвам с думи твоите очи
и бавно в свойта неизмерна радост
аз се сливам .

Няма коментари: