сряда, 14 май 2008 г.

Последно

Ще си отидеш ти така внезапно
както ненадейно дойде,
Изскочила със смях през тъмнината
без страх, без свян
и без да искаш във замяна
от мене нещо да получиш.
Това в началото го знаех още.
Защо и как така се спря,
с какво заслужих красотата
на твоята усмивка млада
и слънчевия лъч на добротата ти.
Дори и досега съвсем не ми е ясно.
А после бързо свикнах
и нищо не променях,
дори се сметнах за месия.

Когато ти пред мен разкри се
отново силна рана ти нанесох.

Ще си отидеш ти така внезапно.
Това в началото го зная още.
Но ужас, времето затуй дойде ли ?
…. И после само твойте стихове
ще ме горят в безсънните ми нощи .

Няма коментари: