вторник, 16 февруари 2010 г.

Още за клошарите

Няма безплатен обяд, това в днешно време си е самата истина.
Тези дни отново си мисля, напротив, има! Ако си клошар, спиш в кашони и събираш фасове по улицата и ги омотаваш в късове от стари вестници, ако си щастлив да те къпе само пролетния дъжд, ако дрехите ти не се влияят от модата и климата, а зъболекарят ти отдавна ти е бил дузпата, защото нямаш зъби, ако сънят ти е споделен зимата от уличните кучета, които те топлят, без да ти начисляват ДДС към сметките за парно и топла вода, за които отдавна си забравил, че съществуват, ако градския транспорт ти е отеснял, защото всички ще напуснат, когато се качиш, макар за да се повозиш само до следващата спирка, то сигурен съм:
Не само обядът, но и закуската и вечерята ще са ти безплатни!

В квартала се подвизават двама, млад мъж и възрастна жена, навярно му е майка. Мъкнат по дузина торби в ръцете си, облеклото им е едно и също, зиме и лете. Не говорят, понякога сядат покрай кофите и гризат по нещо.
Съвсем безплатно.

Но по-добре ще бъде, ако не допускаш да те сполети това щастие, за което малко хора ще ти завидят. Не за безплатното ти ястие, а за безпътното и безметежно съществуване, което обаче много скоро ще те накара да забравиш, че си човек!
Защото ще се превърнеш на подвижен кашон, който гледа само да е на сухо, по-малко студено и не толкова светло и ярко, за да можеш да заспи след всичкото щастие, което неочаквано го е сполетяло! Защото, сигурен съм, че пази Боже, никой не е застрахован от толкова много щастие, по-добре е да сме малко нещастни и да си плащаме за това!

4 коментара:

lammoth каза...

Г-н Николов, мога ли да попитам дали имате нещо общо с онзи Любомир Николов, който преведе "Властилинът на пръстените" ?

Любомир Николов каза...

Общото е името, и възрастта, почти сме набори. На всичкото отгоре той е роден в Казанлък, откъдето са родителите ми.
Не го познавам, нито той мене.

Vessislava каза...

Любо, и все пак си се спрял и си видял тези двама "различници" (така ги нарича Павел Горинов). Те имат какво да кажат и без думи. Всеки от нас чува различни неща. Не всеки, обаче, ги вижда. Въпрос на настройка. Настройка на вътрешните сетива, които крият и таланта това да бъде описано. Казвам ти го не само като твой PR. Казвам ти го, защото обичам да чета написаното от теб.

Любомир Николов каза...

Аз пък обичам да усещам одобрението ти, и приятелството ти !