неделя, 18 септември 2011 г.

Егаси, не мой позна туй Харбанаси...

Днес набрах си шипки, трънки и глогинки.
Станах в ранен час, пийнах билков чай с малинки.
Утрото намигна ми, кимнах му с усмивка.
И добрах се със трабанта… в райската градинка.

И какво да видя, горе над градчето.
Бизнесът цъфти, та върже яко, смело.
Къщи вдига, сякаш кули гонят те небето.
И едни огради ширнал, опаковал цяло село.

Джипове и черни лимузини, сякаш на изложба.
Аз къде съм тръгнал с таз социалистична рожба.
И какви басейни, водни стройни кавалкади.
Ах, душата да е яка, че не смогвам с никакви рокади…

Цъкам си със зъби, после дръпнах се надясно.
Ама все край тез грамади нещо ми е тясно.
Че си викам, късно е да правиш мой човек, химери.
Я си бягай бързо към полето, завист да те не намери.

И сега тоз плод в червено, синьо и пембено.
Вино ли ще става, сок или пък мармалад в зелено.
Цветове да има, шарено да бъде, сладост да изпъква.
А пък Харбанаси… да не ми се толкоз във очи намъква!



18.09.2011. Любомир Николов

2 коментара:

Vessislava каза...

Уви, Любо, картинката е еднаква на повечето (някога) любими места за разходка и почивка. Въпреки шеговитата нотка, усещам болката ти. И я споделям. Остава ни надеждата за мармалада - ще го споделим.

Любомир Николов каза...

Веси, аз заложих на виното от трънки. За мармалад от шипки се изисква доста повече плод, и по-големи усилия в направата.
Ще се оправим, няма начин! Поздрави, и хубав празник днес!