четвъртък, 21 март 2013 г.

С червени маратонки, с изтъркани джинси-разказ

Днес с останалите пари купих маратонки на едно момче, абитуриент. Избра си червени на цвят. Лицето му е бледо, ще се открояват. Дънките му са избелели, значи модерни. Една приятелка му е класна ръководителка, тя го доведе. Разговорихме се. Искал да кандидатства висше, но семейството му нямало средства, за да го издържа. Затова щяло първо да работи една-две години, после да учи. Посъветвах го добре да размисли, все пак бъдещето е в неговите ръце.
Така ли е всъщност? Какъв шанс имат такива като него, без всякаква подкрепа зад гърба си.
Дано да има късмет!
А, какви пари ли? Ами тези сто долара, които една българка ми изпрати. Тя сега живее в Щатите. Познаваме се само от един сайт за поезия. Има поетична душа, със сигурност. Те бяха за "моя" просяк, но аз предпочетох половината сума да я дам за някой млад, все още не обременен от несгодите на живота младеж.
И накрая си спомних как преди шестнадесет години синът ми завършваше. Вървяхме по булевард " Витоша", влизахме в магазините, за да си избере дънки. И по едно време му казах: " Ще ти купя два чифта за петдесет долара. Не мога да дам тези пари само за един чифт, търси по-евтини." Малко се понамръщи, но нищо не ми отговори. После си хареса сако и обувки, беше много красив на бала си.
Сега той е в Брюксел, и май вече ми е ”купил” поне двадесетина чифта дънки. И то от по-скъпите. Преди шест години му ходих за месец на гости в Ню Йорк. Води ме и във Вашингтон. Преди три години разгледах Белгия, видях Амстердам, миналото лято и Париж, че и захапах малко от Германия.
Та си мисля, ако това момче с бледото лице има късмет, тези червените маратонки до къде ще го доведат, кой знае. Може и до небето да го вдигнат.
Дай Боже да стане така, дай Боже!

23.03.2013 Любомир Николов

2 коментара:

Филип Данчев каза...

Прав си, Любомире. Бъдещето е в негови ръце, независимо дали ще учи или не. Важното е родителите му да са го възпитали да мисли самостоятелно и да е достатъчно разумен да не върши глупости и да не се страхува да е отговорен за себе си. Оттам нататък може да постигне много. Понякога липсата на подкрепа е по-добра от "неправилната" така да се каже подкрепа.

Любомир Николов каза...

Най-важно е подкрепата да дойде навреме. Така мисля, Филипе. Колкото и малка да е.