неделя, 17 март 2013 г.

Четистъпен амфибрахий-стихотворение


Прочетох и написах коментар.
Написах одобрение.
Написах мъничко съмнение.
И в отговор получих силно раздразнение.

„Че как така се спъваш ти накрая,
четиристъпен амфибрахий,
това от малка аз го зная.
Ако не ти харесват моите шедьоври,
бутонче там отгоре има.
И стига с тез маньоври.”

Така ме сряза мойта скъпа дружка,
насочвайки към мен словесната си пушка.
Изхвърли ме от ложето си поетично.
Какво, че сме споделяли неща,
тъй искрено и патетично…

Сега, във този ден на прошка,
как искам аз да я римувам със...кокошка.


17.03.2013 Любомир Николов

2 коментара:

Филип Данчев каза...

Понякога ми се струва, че хората се чудят на какво да се раздразнят, не дай Боже, да дадеш различно от очакваното мнение. Лошо, но какво пък - няма смисъл от римуването в края :)

Любомир Николов каза...

Така е. Една колежка имаше лаф:"разваляш готово приятелство!"