Девалвация - разказ

Сенките им упорито не искаха да стоят на едно място . Искриците от последните за нощта цигари се разпиляваха по мокрия тротоар . В ръцете си държаха пластмасови кофички за кафе , пълни с последното малко . За единия коняк , за другия бял ром . Кафето го бяха изпили преди половин час в кухничката на единия . Жена му около полунощ ги бе оставила сами . Беше свикнала на тези им събирания , когато всичко започваше с доброто намерение да е само до последния автобус . И завършваше обикновенно с първия , когато вече имаха чувството , че са отново такива , каквито бяха преди толкова много години . Млади .
И затова сенките , отразяващи мъждукащата светлина от лампите на автобусната спирка леко се поклащаха . Докато първият курс на рейса пое единия от тях в студения си търбух . А другият пое с несигурна стъпка към къщи . Бе на петдесетина метра и за солидарност не се мушна веднага в леглото . Поколеба се между това дали да си свари кафе , но избра по- лесното . Наля си в кухничката едно последно малко и го изпи сам .
Автобусът стовари другия също пред къщи . Но това къщи от години не беше такова , като преди . Никой не живееше в апартамента . Само един студент-художник бе разпрострял стативите си от няколко години в едната стая . Другият го бе пуснал ей така , да наглежда имота . И да го откъсва от мислите му за миналото , когато трябваше да отсяда по някоя своя работа в бащиния си апартамент . А бащата от години го нямаше , беше си отишъл завинаги .
Другият не живееше в родния си град , така му тръгна животът . Но винаги , когато идваше насам се обаждаше на приятеля си и чуваше отсреща гласът му - Кога ще се видим .
И двамата се виждаха често , както бе станало и този път . Другият работеше с една фирма отдавна , този път мъкнеше в джоба си доста пари . Бе времето , когато всичко се превръщаше в твърда валута , иначе загиваш .
Сутринта започна и за двамата около десет . Единият наистина пи кафе , жена му бе излязла на работа . Напоследък не се разбираха добре , чак не му се обади да го види как е спал в малката кухничка .
Другият се надигна по – трудно . В хола на дивана му бе студено , акумулиращата печка не можеше да затопли още . Вчера , когато пристигна я бе включил , зимата още не беше си отишла . И когато призори си легна зъзнейки , хвърли върху тънкото одеяло и канадката си . Нямаше време да рови в третата стая , където бяха завивките от баща му . Сега съумя да измие зъбите си и се приготви да излиза . Трябваше да се отчита на фирмата , с която работеше от години . А и да купи малко стока . Колкото може да пренесе в автобуса , с който щеше да се прибере при семейството си . На двеста километра от тук , спомените винаги го притискаха .
Изтръпна , когато потърси в джобовете на канадката си парите . Бяха в плик , във вътрешния джоб на дрехата . Прерови пак , нямаше ги . Наистина липсваха .
Жена му . Само тя ме е преджобила , помисли си веднага той . Напоследък хич не се имат с жена си , направила го е нарочно .За да скара двамата приятели и така да си отмъсти . И тези техни събирания , не и е вече така приятно , както в младите години .
Другият се прибра същия ден на двеста километра при своите си хора . Без стока и без да се отчете на фирмата . Все пак печелеше достатъчно , тези пари трябваше да ги забрави . Още на другия ден прехвърли дължимото със запис .
Двамата продължаваха да се виждат . Но другият избягваше жена му . Все гледаше срещите им да са навън . Дори когато след година нещата между тях се пооправиха пак нещо не му даваше мира . Та от кухничката на спирката , в автобуса и после направо в студения хол . Къде може да е загубил плика , невъзможно е .

Минаха две години . Все мислеше да каже на приятеля си , но нещо го възпираше . И един ден отново остана да спи в бащиния си апартамент . Бе пролет , нямаше нужда да се завива с шубата си . А и жена му бе поръчала да види под дивана едни одеяла , още от баща му . Чиста вълна , бели , ръчно тъкани и малко ползвани . Отново ще има зима .
Другият дръпна облегалката на дивана и изнесе навън седалката . Дори се готвеше този път да изкара сам вечерта . Трябваше да му е удобно .
Първо го лъхна онзи все още силен мирис на нафталин . Против молците . Баща му хич не обичаше молците . Одеялата бяха чудесни .
И тогава видя плика . Беше престоял в гънката на облегалката , някъде низко вътре се бе мушнал . От студа онази нощ доста се бе въртял , за да се стопли . И пликът е отишъл на сигурно място . Извади парите – непокътнати .
Само девалвацията . Веднага хвана телефона .
- Кога ще се видим - чу гласа отсреща .
- Идвам , слагай масата .

След осем часа , някъде призори сенките им упорито не искаха да стоят на едно място . В ръцете си държаха пластмасови кофички , за единия с коняк . За другия с бял ром . Искриците от последните им цигари се стрелкаха към асфалта . Всичко беше както преди .
Този път не автобус , а такси раздели двамата . Така де , и без това си е девалвация , парите са да се харчат , а не да стоят под дивана .