сряда, 25 февруари 2009 г.

Купонът на един галфон - стихотворение

Снощи във един салон
спретнахме си ний купон.
Вино, танци-манци, Шатовалон,
сутринта главата цепи се като балон.

Снимки разни, сякаш сме на първия балкон,
бели зъби, песни, викове кат с мегафон.
Днес изпращам аз лика си пак на Мон,
млада, хубава, без грамче силикон.

Но каква е тази побърквация,
всичко туй римувам го със Мон.
Заприличал съм / каква излагация/,
от белобрада чичка на един голям галфон .

4 коментара:

Гичка Граматикова каза...

E, хайде сега! Смешничко е, приятно!
Поздрав! :)

Любомир Николов каза...

И аз те поздравявам!

boristodorov56 каза...

Пиши и хич да ти не пука!
Пиши!
Махни тази усложняваща проверка с думи - защо ти е да ме тормозиш?

Любомир Николов каза...

Boris, подскажи как да ги махна тези буквички, че не знам как .
Поздрави!