петък, 13 март 2009 г.

Две истории с различен край - разказ

Тези истории са колкото еднакви, толкова различни. Но какво значи да са различни, когато става дума за едни и същи чувства, но изразени за всяка от двете ни двойки по свой си начин.
Понякога разстоянията нямат никакво значение. Те двамата се бяха запознали внезапно. Момчето една вечер гледаше телевизия , отклони излизането с приятели за по бира навън и си остана в къщи. Искаше да остане сам, нещо напоследък му липсваше. И тогава я видя на екрана, не можеше да свали поглед от очите й. Беше поканена в едно от онези предавания, в които водещите искат да внушат, че щастието на всички ни си е в самите нас, но и малко закодирано още от началото, дори преди самото ни раждане. Това момиче вече и не бе момиче, имаше малко дете от предишен брак, но поведението му не предизвикваше състрадание. Защото бе приело съдбата си така, че нещата при нея не биха могли да се случат другояче. И не таеше омраза. Затова, макар че му бе трудно гледаше напред. Явно бе привлякло отнякъде интереса на водещата . И момчето разбра веднага, че иска да говори с нея. Само да си поговорят, нищо друго.
Адресът й бе предоставен на зрителите в края на предаването. И след два часа, толкова, колкото да се прибере при детето си в къщи, момичето-жена отвори компютъра. Там много настойчиво я канеше на разговор непознат. След като се увери, че на детето нищо не му липсва разговорът им започна. След час те вече бяха включили камерите си и раговорът продължи, сякаш седяха в кварталното бистро в ранния следобед. А часовника показваше, че наближава полунощ.
И когато точно в началото на новия ден се разбраха веднага да се видят смеха превзе и двамата. Защото до сега не знаеха, че живеят в различни градове.
Но пък можеха да говорят още три часа. А нощта, тя си заминаваше по обичайния си маршрут и когато утрото се подаде оттам, откъдето се подава всеки път, момчето пътуваше вече с влака. Защото си нямаше кола, но пък с влак е толкова интересно да се пътува. Особено когато някой те чака така, както ти чакаш него.

Същата вечер друго момче и момиче се разделяха. Бе изминала година от тяхното запознанство. И то бе така, както става напоследък, случайно. Има толкова начини да си общуваш в мрежата. А те си общуваха дълго, около половин година преди да се видят. Не че не искаха това да стане, просто не бяха сигурни дали тази магия около тях самите няма да се разруши. И сега, след като бяха разбрали какво се е получило те се разделяха. Бяха живели заедно половин година, но през цялото това време им липсваше нещо. Това общуване, което може да бъде и от разстояние. Въпреки, че живееха в съседни квартали, това нямаше никакво значение. Разстоянията нищо не значат. От значение са много повече някои други неща, които те двамата бяха загубили. И сега се разделяха, за да се сближат отново. Защото бяха опознали себе си и бяха разбрали, че при тях сближаването е довело до раздалечаване. Бяха опитали по най- обикновения начин, но не се бе получило.
Бяха сигурни, че сега отново ще успеят. Защото и двамата го искаха.

Две истории за едни и същи чувства, но изразени по различен начин.
Важното е да има такива истории, изразните средства не са така важни.

2 коментара:

Aria каза...

различни ли са пътищата, които събират и разделят? или това е същият път и зависи по кое платно тръгва съдбата ни? чудна работа. хубав разказ. човешки.

Любомир Николов каза...

Как да знаем, когато само в едно сме сигурни, че няма нищо сигурно!