Полетът на соколите-пътепис

Събота, късен предиобед. Малко пече, но приятно. В 10.30 със Симчо пием кафе в центъра на Габарево. Групата от Раковски каца след половин час. Бате Наско акостира последен, с шест дами. От малък си е така игрив, как ги омайва, чудна работа!
Колите подреждаме като аптекарски шишета до барата на пет километра от селото. Нагърбваме раниците и бегом нагоре!
Тринадесет лалета, на всеки твой байр. Шарени сме, по пол, възраст и професия. Без да се напъваме стигаме тереска с чудесна гледка към върховете, наметнати с бял кожух. Пролет, ама горе си е още зима.
Почиваме често, някои от групата така бърболескат, че трябва да поспираме. Иначе рискуваме да ги видим как се давят в смях и сълзи.
Хималаите ме сближават със Зори, достигнала тези митически за планинарите върхове. Готов съм да нося раницата й до хижата. Тя пък се удивлява от контраста между бялата ми брада и бързата стъпка.
Обядваме около 15 часа в столовата на Соколна. После катерим няколко баира, за да се поразтъпчем в снега. В 19 часа сме отново по масите около печката. До полунощ. Танци, манци, Шатовалон. Всичко по реда си.
Рецитираме Дамян Дамянов, после Петя чете на прима виста мой разказ. Не само чете, а прави толкова точен, ясен и съдържателен коментар на написаното. Сигурен съм, ако издам книга, първия брой на нея ще подаря, и автограф ще сложа.
На сутринта пием чай, кафе, ядем кой каквото има. Снимаме се пред хижата с Ванката-хижаря наш и се суркаме надолу.
За час и половина сме на барата. Качваме се по конете ( колите ) и се накачулваме в лятната градина на заведението в Габарево, което има най-висок рейтинг. Но не сред циганорите, които щъкат безгрижно навсякъде. За тях остава местната кръчма с интериора отпреди демокрацията.
След два часа хапване, пийване и леко прозяване групата от Раковски изпълнява традиционния си ритуал. Лицеви опори на селския площад.
С обещания за скорошни срещи по чукарите се разделяме, някой ронят кротки сълзи, но за кратко. Защото сме пролет, задава се лято, а полетът на соколите продължава!