четвъртък, 12 март 2009 г.

Пролетно цвете - стихотворение

Едно пролетно момиче
всичко ми прощава.
Дори това,че бяла е брадата ми,
и колко ли ще побелее още,
докато то ще си е същото,
а може и по-хубаво да стане.

Едно бяло кокиче
ме радва откакто ме заговори.
Какво още да сторя,
моите бодили не ще се превърнат
в ярки цветни върхове,
дори ще станат още по-бодливи.

А какво ли пък ще стане,
ако това момиче-кокиче
изникне покрай напуканите ми корени.
В едно съм сигурен,
поне от ветровете неканени
ще се стремя да я предпазя.

За нещо повече не обещавам!
Времето не ще ми стигне!
Знам го откакто ми заговори.
И това много ми помага,
иначе до сега да бях останал
без корени,за бодлите да не говоря.

2 коментара:

Гичка Граматикова каза...

:-))

Любомир Николов каза...

Гери, останала си без думи, ще се възгордея?!