петък, 12 юни 2009 г.

Издирвам писателя Божидар Томов

Божидар Томов го познавам от ученическите си години. Отидох в редакцията на вестник " Средношколско знаме" , той завеждаше спортния отдел. Беше много готин-слаб, с тъмни очила с диоптър, и аз бях с такива. Гласът му беше гърлен, беше много непосредствен и веднага скъсяваше дистанцията между нас, учениците и себе си.
Зададе ми няколко задачи, интервюта, дописки, веднъж помести няколко мои изречения за есенната ученическа бригада на гимназията в село Старо Железаре- Пловдивско. Дори помня какво натраках пред него, не пипна и дума. "В тези топли есенни дни" и т.н.
После ми възложи нещо сериозно, да напиша статия за Йордан Радичков. Помотах се, бях се стъписал малко. И така минаха двадесетина дни, когато видях във вестника , че друго момче е имало същата задача-беше се справило по-бързо от мен. Стана ми неудобно и не се мернах в редакцията повече. Какъв съм бил глупав!
С годините бях му забравил малкото име, когато преди месец четох нещо за него, и си казах, да , той е! Работил бил в Радио Христо Ботев-сектор Хумор, сатира и забава. В Интернет имаше и негова снимка, същият, с побеляла брада. Май мойта е по-бяла.
Миналата седмица отидох в радиото да го потърся, много исках да го видя. Бил напуснал, не го знаят къде е.
Божидареее, Томов, редакторе мой средношколски! Обади се, добре си, нали!
Готин си, както преди, сигурен съм!

Няма коментари: