Стихосбирката на Слава Ангелова

В ръцете ми, а и вече в сърцето, е стихосбирката на Mamas, „Аз, времето и другите неща”.
Подбрах седем от петдесетте стихотворения, написани с много поетичност, човешка радост и мъка, с несъмнената обич към живота и хората, които авторката притежава. Дори ми се струва, в излишък. Защото я подарява с всеки свой стих, без да се пести, без да търси нещо в замяна. Защото сърцето й е голямо, бие учестено от всяка неправда, от всеки полъх на пролетта, от забързания ритъм на времето и разбира се, от всяка нова или стара любов.

Първите две стихотворения са от раздела „Аз и времето”. Това са „И макар да ме няма” и „Желание”. В тях пулсира вечната човешка болка да се съхраним в младостта си, да удължим дните, през които сме най-много творчески и житейски активни. И които дни, уви, не са ни подвластни. Затова Слава завършва своето „Желание” така:

„ Не бързам да събирам тежък плод,
искам да го гледам като зрее.
И шепна все желание едно -
о, нека есента позакъснее ! ”

Или в „И макар да ме няма” отново краят, който говори за голямата й любов към хората:

„ Всяка капка от мен стрък ще събуди,
ще запеят потоци, ще трептят пеперуди,
В пролетния капчук ще звънти моят глас.

И макар да ме няма, ще съм с вас…
Ще съм с вас ! ”

Стихотворението „Прераждане” е една истинска красива картина с желанието да се извисим над всичко греховно, да се превърнем в чиста дъждовна капка, в светлина и лъч, макар това да ни струва много… Краят е силен:

„ Самата ти да бъдеш слънце,
макар да знаеш,
че ще изгориш ! ”

Стихотворението „Надежда” е посветено на един плаж, на едно лято,на мечтата, че ще дойде пак слънчевото море, ще дойдат гларусите, ще изгрее отново фарът на пристана. Защото щом имаме надежда, това ще се случи! И отново любовта…

„ Писъци тъжни на гларуси
напомнят отминало лято.
…..
И търся в очите ти блясъка,
надежда за идващо лято… ”


„Магиите не се повтарят” и „Танцувай с мен” са за любовта, изживяна, чувствена, силна, но и тревожна с вечното съмнение дали е споделена, дали е противоречива и дори греховна, дали е магнетична, дори магична!

„ Искам пак да изживея
магията на оня танц
когато тръпнех онемяла
в прегръдките ти, …”


и

„ Танцувай с мен!
И ме прегръщай силно,
дори и малко да ме заболи…
……….
Напразно се надявам
с любов да ме погледнеш някой ден.
Танцувай с мен-
защото те обичам.
Ако е грях – то нека е простен! ”

Накрая ще завърша със стихотворението „Сливане”. Защото Славето в едно свое стихотворение, с което започва стихосбирката на Свободните поети от блога казва:
Нас ни сродяват общите мисли, изказани в стиха, какво значение има дали е мой или твой.
Затова всеки, който прочете нейното „Сливане” и моето „Безсъние” ще разбере,
град Ямбол и град Велико Търново са побратимени, а ние с Mamas сме сродени.

Благодарение на ПОЕЗИЯТА

Сливане

Към тебе тичам- пламенна, игрива!
Ръце протягаш, за да ме прегърнеш,
и в страстен танц телата ни се сливат…

…Сънят отмина. Няма да го върна…

Но ето, че задаваш се отсреща
и само се усмихваш мълчаливо.
Към теб пристъпям- тиха и свенлива.
Душата ми,
с душата ти
се слива.

авт. Слава Ангелова

Безсъние

Понякога се будя през нощта
и втурва се във мислите ми
твойто име .
Сънят отстъпва бързо заглушен
от порива на моя сдържан вик ,
ела и прегърни ме .

Поспри със своите ръце
настъпващата моя зима.
Но аз не искам затова
на твойте пролетни цветчета сняг да има.
Нима това ще стане в утринта и как студа от разстоянието плаши.
Ний ще се срещнем в вечността.
Това начало ще е за душите наши.
Решен,че туй съдбата отреди заспивам .
Но плахата надежда да е друго още имам .

авт. Любомир Николов

21.07.2009