понеделник, 27 юли 2009 г.

Хижа Плевен и връх Ботев

В събота в десет часа със Симчо вече сме на водохващането на Видима. Оставяме колата на паркинга, където има стълпотворение от желаeщи да се пробват в туристическото поприще, раниците на гърба и по стръмната и камениста пътека през гората излизаме на 1500 м.н.в. На хижа Плевен. Това ни коства един час, доста пот и леко треперене в крайниците. Затова почиваме, обядваме, Симчо пие бира ( аз не, как се сдържах?) и точно след три часа започваме същинското изкачване, през дългата и стръмна зимна писта, през гората и камънаците, после през откритото и вече високо, голо, стръмно, омайващо красиво, почти величествено и завладяващо високопланинско плато. Виждаме кулите на Ботев, сякаш са пред нас, ама я да тръгне човек да ги стигне, чак тогава ще му стане ясно за какво става въпрос.
Хижа Плевен вече е доста в ниското, но ни чака още доста пуфтене, слънцето е безмилостно, жегата е почти като по-долу, но поне има ветрец, раниците пълни със бира, краставици, домати и други месни произведения, тоест тежки.
Но духът е висок!

И вече сме на заслона Ботев, където след три часа и половина, в осемнадесет часа свършват мъките ни. За да започне купона, нашата група от Раковски, София и Търново наброява единадесет човека. Бирите не ни стигат, добре, че хижарите са осигурили количества. Около полунощ, след музика и танци на народите, след сближаване с другата група, медецински студентчета и студентки, полагаме морни тела като сардели един до друг. Все пак не сме навън, където си е тъмно и страшно!
На другата сутрин в осем тръгваме през мъглата, силния вятър и студа нагоре, бая е стръмно, след час сме на Ботев. Правим по десетина снимки, разцелуваме се и се разделяме, ние със Симчо обратно, останалите девет към хижа Рай и Калофер. Надолу след още час и времето се изяснява, настават чудесна видимост и големи красоти!
И ето отново се белееят покривите на къщичките около хижа Плевен. Там слизаме този път за три часа от заслона Ботев, ядем студен таратор, Симчо този път не пие бира, аз също . Хапваме остатъците от салама и краставиците, пуша цигара, нещо след снощния купон тя не ми спори. После след час и половина дремане на припек се суркаме през гората, и в шестнадесет часа яхаме колата. Краката са ми се разкиликерчили след тези шест часа ходене. Предния ден бяха четири часа и половина.
В осемнадесет часа съм под душа, жена ми не ми се кара много, че не съм използвал лосиона против комари и други опасни животинки, вечерям, пак не пия бира и около десет вечерта се отнасям.

Следващият път ще отида за три дни. Два дни, малко е.
Ама кой ти ги дава, тези красоти ги няма никъде другаде ! Освен там горе, по чукарите !



27.07.2009 Любомир Николов

Няма коментари: