понеделник, 25 май 2009 г.

Седмицата в три събития

Последният ден от изминалата седмица ни донесе най-българския празник, с който винаги ще се гордеем. Защото още дядо Вазов е казал:
„ че и ний сме дали нещо на света
и на вси славяне книги да четат.”
Празник на славянската писменост, на българската просвета и култура- това за нас е 24-ти май. И ако можем да сме благодарни на Светите братя Кирил и Методий, то не по-малка е заслугата на първите им последователи. Климент, Наум, Ангеларий, Горазд и Сава. Идвайки в България те срещат подкрепата на цар Борис I-ви. На 27 юли ще честваме техния общ празник- църковния празник Свети Седмочисленици.
Буквите, глаголицата и кирилицата, без тях всичката борба на българите за опазване на националната идентичност е немислима. Защото само със словото, със знанието и писмото биха могли да се запазят стремленията на непокорния дух за независимост, желанието за църковна самостоятелност и просветна дейност през Възраждането, когато от църковен празникът прераства в светски и почита просветата и училището. Тачат го възрожденската имиграция, заточениците в Диарбекир, всички близки до зараждащата революционна борба българи, радетели за националното, културно и икономическо издигане на нацията ни.
Затова този празник ни е скъп. И защото е през най-красивия пролетен месец, който символизира надеждата, и защото шествията на малките ученици през площадите на този ден никога няма да стихнат. А най-накрая, по младежки ентусиазирани от срещата си след толкова години ще развяват знаменца и възрастните. И всички ще се радваме, че сме се родили българи, че имаме писменост, че имаме история. Защото с миналата си история можем да се гордеем много повече, отколкото с настоящата. И затова този празник може да се нарече неофициалния национален празник на нас, българите.

На 17 май официално стартира предизборната кампания. Която тази година е задължена да отдели 20 % от агитационните си материали за логото „Купуването и продаването на гласове се счита за престъпление”. Дано това изискване промени предишните практики и изборите протекат по един по-различен от миналите години начин.
За около двадесетте квоти на Българския Европарламент ще се сблъскат интересите на тринадесет политически партии и коалиции, както и един независим кандидат. И ако червената партия излиза с желание „за презареждане”, лидерът на ГЕРБ може би трябва да излезе сред народа с мотото ”прегипсиране”. Защото надеждите и вярата в правилната политика на държава и управляващи са силно прекършени. А ще е трудно да се надяваме на по-голяма изборна активност, защото и сега навлизаме в сезона на гъбите. Които понякога са по-малко коварни от обещанията на омръзналите ни отдавна лица на българските политици.

В средата на седмицата си отдъхнахме, разбирайки че ДНК е отхвърлила бащинството на тринадесетгодишния Алфи, който се радваше на дъщеричката си заедно с две години по-голямата от него майка, Шантал. Ние сме заедно вече две години, казал той пред журналистите. Аксилерация, ама в този случай ни идва малко в повече! Алфи напразно се възгордял от ранния си родителски дълг, баща се оказал петнадесетгодишният Тайлър. Тя младата майка била по-разкрепостена в ранните си сексуални връзки, оттам дошло объркането. Е, то две години повече са много нещо в житейския опит. Бащата и майката на петнадесет, това моралната Великобритания вече е склонна да приеме. А ние да се радваме, осигурихме си две години спокойствие, както копираме западния свят ще трябва да се безпокоим за децата си чак, когато станат около шестнадесетгодишни. Западът пак беше благосклонен към нас, обичат ни хората и това си е!

25.05.2009 Любомир Николов

2 коментара:

Aria каза...

"прегипсиране" :-)))

Любо, през твоите очи и клавиатура и тази седмица ми хареса.

даже е по-оптимистична от миналата.

Любомир Николов каза...

Ами и на мен ми хареса, само че тези от Абагар нещо много ми "играят по тъча."
Не щат да се лишат от триста -четиристотин лева, цял месец ме моткат, изходът не е ясен все още. "Не щели да рискуват с мен."