събота, 30 май 2009 г.

Предложението- фейлетон

В редакцията плахо пристъпи млад мъж, нямаше тридесет години. Огледа секретарката, която упорито не вдигаше поглед от компютъра и се окашля.
- Имам едно предложение към вашия вестник.
- Слушам ви- отвърна сякаш компютърът, погледът на секретарката оставаше вперен в монитора.
- Все пак искам да говоря с главния редактор- вече по-уверено каза момчето.
- В Окръжният комитет на Партията е, трябва да го изчакате. Но не вярвам да се върне скоро. Предстоят избори. Нашият вестник е в подкрепа на най-голямата политическа сила, ако не знаете- продължи невъзмутимо да пердаши по клавиатурата секретарката.
Младият мъж отново се смути. Та нали в последните двадесет години партийният печат се бе оттеглил от журналистиката. И какъв е този Окръжен комитет. Нещо не му стана ясен отговорът на дамата на средна възраст, която още не бе приела тези години като част от изминалата й младост. Защото тясната, къса пола и широкото деколте не бяха съобразени със застаряващата й плът.
- Ще почакам, все пак денят сега започва – и седна във фоайето като разлисти последния брой на издавания всекидневник, чието име започваше доста необичайно.
„ Сигурност в безвремието”, едно доста претенциозно и провокиращо заглавие.
Бяха минали почти два часа, когато един запотен и с оредяваща коса човек насочи пълното си тяло към кабинета, огледа мимоходом младия мъж, който бе разпилял последните броеве от ръководения от него вестник, изкомандва секретарката да му донесе кафе и хлътна в дъбовата врата насреща. След десетина минути тя вдигна вътрешния телефон, измънка нещо и покани момчето при Главния.
- Заповядайте, какво предложение имате към нас- извади кутия цигари и облегнал се на кожената облегалка на президентския си стол впери поглед в новодошлия главният.
- Искам да ви предложа своята помощ в отразяване на кандидатизборната кампания- започна младият мъж. Завършил съм преди две години журналистика, но две години бях на работа във Кипър, по-точно в селското стопанство. Мисля, че имам идеи как по-ясно и точно да информирате читателя в тази сложна плетеница от главоблъсканици, която винаги по такова време той трябва да разгадава.
- Че в Кипър кога на полето го усвоихте този занаят- полюбопитства главният.
- Ами ринах боклуците на говедата, те не миришат по-различно от предизборните обещания, така че опитът ми е безценен- вече с уверен глас каза младият мъж.
Главният беше така изненадан, че пепелта от цигарата му се разпръсна върху разхвърляното с агитационни материали бюро, дори започна да хълца.
- Разликата е в това, че оборският тор е все пак полезен, докато обещанията на политиците дори са вредни за обществото. И това е трудното на избирателя, аз ще му помогна да разчисти своите Авгиеви обори, работа само за мен. Ще карам наред.
- И водите на коя река ще ги почисти, на Алфей или Пеней – спомни си с мъка древната митология главният.
- Е, това е най-важният въпрос. Защото да съберем в едно корито недоволството на народа и го насочим в правилната посока, за двадесет години никой не е съумял това- младият мъж вече се готвеше да напусне кабинета на главния, недоволен от недоверието му.
- Я да минат и тези избори, че после ще помислим по предложението ти, става ли- подаде му ръка на вратата охранения и залисял ръководител на тази мощна медия. – Все пак политиците са платили авансово, не е коректно , ние сме уважаван вестник, надпартиен.
После затвори вратата след момчето, седна на огромния стол, отново запуши и леко се замисли. А бе има зрънце във всичкото това, но какво ще стане със „ Сигурност в безвремието”, с нашата вярна аудитория. Не ми трябва таралеж в гащите. И се провикна към секретарката.
- Миме, я донеси още едно кафе, но по-силно. Работа ме чака, здрава работа!

31. 05. 2009 Любомир Николов

4 коментара:

Aria каза...

:-) да живеят таралежите!

Любомир Николов каза...

Да, ама трябва да ги сложим в гащите им!

Иван Христов каза...

Любо, поздравления за хубавия фейлетон!!! Смях се на глас! Чудесно си се справил! Все по-често доказваш, че си добър в писането! Дерзай!
Всичко това ми напомня за твоите преживелици в редакцията, която те лъже за твоите публикации. Като нямаш пари да си платиш - така ти се пада:))
С уважение!

Любомир Николов каза...

Здравей Иване,
Ами това написах, защото колонката ми в Янтра днес временно падна. Политиците бълват глупостите си, но и плащат.
Пък аз само пиша, че и май ще ми дават някой лев.
Е, кой е с предимство, ясно!
Поздрави!