Детелинено нежни
са ръцете ти,
очите ти
са много детелинени,
сякаш е листче твоя зеленикав ирис.
Пръстите на ръката ти малка,
се свиват като лист
на детелина.
И ето,
ти си четирилистието ми.
Не искаш ли вече
твоите детелинено нежни
ръце и очи
да са четирилистието ми.
Тогава отрежи
зеленото от очите ми,
което е отразено чрез ирисите ти.
Да видим какво ще остане,
да усетя болката в сърцето си,
когато побелеят очите ми!
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
2 коментара:
Красива образност. Наистина много ми хареса! Звучи като ромон на ручей!
И на мен ми харесва. Това са две стихотворения, писах ги преди месец, втората част двадесет дни след първата. Какво да правиш, живот! Но няма нищо фатално, за сега! Поздрави!
Публикуване на коментар