вторник, 1 април 2008 г.

Моят приятел Наско - разказ

През есента на 66 година дворът на осма гимназия бе пълен с новогимназисти . Всички бяхме докарани с черни панталони и бели ризи . Затова силно се открояваше едно момче , с белоснежен панталон и трептящо чистобяла риза . Гласът му звънеше в големия двор на училището , смехът му заразяваше , очите му закачливо-дяволито се смееха . Стана ми отведнъж симпатичен . Следващите две години го засичах по коридорите , нито веднъж не бе по-различен от първия ден , когато го видях .
Веднъж в парка , където бях на тренировка го срещнах . Той бе на състезание по колокрос . Мъкнеше колелото с лекота , екипът му бе прилепнал на дребното , но силно тяло. И въпреки калта и прахоляка , трудния терен и умората видът му бе отново завладяващ . А и не пропусна да ме поздрави , усмихвайки се .
Това е Атанас . През пролетта на 69 се преместих от математическата гимназия в неговия “ И “ клас – и той като мен бе повтарял една година . Може би така е било писано да се срещнем . Влизайки в класа с една широка усмивка ме покани да седна до него на свободното място , сякаш го бе пазил за мен .
Оттогава до сега НАСКО Е НАЙ –БЛИЗКИЯТ МИ ПРИЯТЕЛ .
Дори сега , когато пиша това съдбата сякаш се намеси и клавиатурата сама изписа горното с главни букви . Да , Наско е с главни букви от онзи момент в осма гимназия до сега , дай- боже още дълги години .

Наско , за какво по- напред да пиша . За училищните дни , когато двамата брояхме дните до завършването и бала? Или за даскалицата по физика , която аз знаех че ще превземеш на матурата и ти давах кураж да се явиш . Та човек , който си прави сам малки транзисторчета , които и свирят на всичко отгоре , който си поправя електрическите уреди в къщи и от малък може да кара бащиния Трабантел , той не може да се плаши от една матура .
Или за онова пътуване до Пловдив с Вивата , тримата само да се размотаем из Филибето ?
А може би за казармените ти истории на границата и тревогата дълго след това дали правилно си постъпил , когато сте преследвали бегълците от Сливенската танкова бригада.
Не мога да реша откъде да започна , затова няма да искам да описвам всичко свързано с нашето приятелство – невъзможно е .

Беше първото ми лято като студент , след сесията с Наско заминахме на море в курорта “Дружба “ . Аз го чаках в Казанлък , бях пристигнал от Търново , където бях цял месец на студентска бригада . Бе късна вечер , когато се качих на влака София- Варна . Наско ми махаше от прозореца на купето , хайде започваме купона . И той започна с двете момичета , които бяха сбъркали влака и влязоха при нас . Наско веднага ги успокои , където Бургас , там и Варна , все са си на морето . Толкова ги омая със сладки приказки и вицове , че слязоха на сутринта не където трябваше и после ги изпращахме на морската гара , където си хванаха луксозния кораб за на юг .
Започна се едно море пълно с емоции . С Наско плувахме здраво навътре в морето , ловяхме миди , по цял ден бяхме на плажа . Вечер по заведенията се бях изморил да слушам вицовете му , а те нямаха край . Един ден му казах , Наско , отсега нататък аз ще разказвам твоите вицове , а ти моите , така поне няма да ни е скучно . При вилата на Гяуров , изоставена и пропадаща от свачищата бяхме голяма компания . И пак в основата на всичко това бе той . Една вечер , бе към края на смяната Наско каза , хайде да отидем след това и в Слънчев бряг . Разбира се, отговорих аз.
Но първо бяха срещите с Бижара и Гого артиста , Русалка и мъжът й с фолцвагена-костенурка , Венета и приятелката й от Костенец , Васила и нейната дружка от Ямбол , другите действащи лица съм ги забравил.
Изнесохме се на стоп до Слънчев бряг . Там първата вечер аз спах в москвича на бащата на Елито . Откъде се запознахме с нея , не си спомням . После в бара на Интерконтинентал забихме едни ирландки , много си паднаха по нас . Една цветна снимка , това ни пратиха от север , когато си заминаха . Хайде до Инстамбул с корабчето , ни каниха те . Не можеха да повярват , че ние току –тъй не можем да се развяваме из света . А и имахме само няколко лева - метални , да ни дрънкат в джоба . Там бе и Вивата , май че тя ни пробута за две-три нощи без да плащаме в хотела .
Но всяко нещо си има край . Една сутрин излязохме на шосето за Бургас без цент в джоба , както обича да казва Наско . Ще те чакам в Черганово , на седем километра е от Казанлък , му рекох аз и се разделихме . Все пак сам е по- лесно за придвиждане .
След няколко часа бях вече заспал на леглото при баба ми на село . Тогава една усмивка ме разбуди , бе Наско . И този път успяхме , говореше тя .
Е , Наско , колко пъти сме се разделяли и събирали отново – безчет . Последното лято миналата година направихме незабравими преходи из Стара планина .На първия бяхме само двамата. Не ти ли бе скучно , ме попита един познат после , той просто не познаваше Наско . А който иска да ни види от тези прекрасни дни , нека да отвори www. bulgarian-mountains.com . Там са двата пътеписа , които написах и които дават бегла , но истинска представа за преживяното .

Всичко това нямаше да се случи , ако не беше този дребен , но жилав и пълен с енергия човек . Бате Наско , както го кръстиха в Телевизията , където работи вече тридесет години . Няма случай да го потърся и той да не каже , хайде да се видим . И после да говорим за отминалото , без да се стремим прекомерно към бъдещето . Та то и без да му се каним ще дойде , нали съученико от далечните години .


Да , това е бате Наско , човекът с голямото сърце , моят приятел .

Няма коментари: