вторник, 1 април 2008 г.

Сън наяве - просто невероятно .

Беше лятната студентска сесия на 73 . В началото на април се бях разделил с Р.
Цял месец се чувствах много зле . След един изпит се разхождах покрай градинката в Лозенец , срещу НДК, и сега си е там . На края й има една църквичка , не и знам името .Тогава почувствах как сърцето ми започна силно да бие , имах чувство че Р. ще изникне отнякъде наблизо и отново ще сме заедно .Вечерта сънувах М. бременна , после същата нощ и Р. как минава покрай мен в учебна кола , искаше да става шофьор , знаех това още когато ходихме .
М. беше ученическата ми любов. Нямахме 16 , когато се запознахме . Бе на една ученическа екзкурзия в Банско, няколко души се оплетохме из планината , пратиха и местни да ни търсят. Имаше един татко на наша съученичка , бе се заиграл с класната ни , и те бяха с нас, та затова бързо бяха усетили липсата ни .
М. ме заведе в зала България на концерт. Не бях ходил . Моцарт , малка нощна музика .
Излязах от залата като препариран . След година и половина , в десети клас се преместих от Националната математическа паралелка в нейния клас . Не го прави , ми каза М., това ще е краят . Не можем да бъдем в един клас. Не я послушах , тогава ми бе много математиката, леката атлетика и М . Беше ми написала писмо/ така си пишехме тогава/ . Цялата му същност разбрах няколко години по- късно, след като се разделихме .
Трябваше да отида в по-нормален клас . Отидох и веднага станахме чужди . Може би вината си бе моя , но не можех да пренебрегна гордостта си . След два месеца на Панчарево на военното обучение бе сложила главата си на коленете ми . На никой от класа не направи впечатление. Осма гимназия имаше класове до Й , бяхме сума ти народ в гимназията. Може би искаше пак да сме както преди. Всичко бе свършило.

На другия ден след съня бях в центъра , в голямата тарапана на кръстовището на Раковска и Графа се разминах с М . Не ме забеляза . Бе бременна . Стори ми се много напрегната . Сънят ми се сбъдва , какво ли ме чака . Повече не я видях , знам само че живее в Белгия .
Това бе началото . Неволно се запътих към Солунска и Витошка , там в един магазин работеше една приятелка , Мар , с нея ходих десетина дни точно преди казармата.Баща й бе някаква клечка от ЦК , запознах се с нея на курорта Дружба на морето , където с Хари правихме разни магарии . Нищо особенно, допадахме си , но бе някяк странна , усещах го . Когато влязах в спортната рота , там сега е музеят “ Земята и хората “ ми идваше на свиждане . Но аз още първите дни й казах , че не искам да ме чака напразно и да си губи времето с мен две години . Имаше един от ротата , много ми се чуди , мацето ти е навито , защо я разкарваш . Даже заби приятелката й , която веднъж я придружаваше . Та Мар. го понесе не леко , но какво да се прави . После до Нова година няколко пъти ме канеше на гости у тях в Надежда /каква ирония/ .Тогава около Н.Г. я мернах пред магазина , бе бременна , разбира се не от мен , защото просто при нас това не стана . Значи е искала законно да роди , може би ме е и харесвала , сигурен съм .
Та влязох в този магазин , не знам какво ме накара . Мар. я нямаше , все пак бяха минали две години и половина . Но пред нейния щанд с гръб към мен бе Р., шумна както винаги , с някакво момче . Излязох навън и си казах , та това са десет минути , и около шестотин метра между двете срещи . Не ми стана много добре . В този милионен град , повече от съвпадение…
Сесията я взех твърде успешно , после с бате Наско отидохме на Дружба . Всичко течеше нормално , нови запознанства , приятелства от София . Последните дни заминахме за Слънчев бряг. Там първата вечер аз спах в един Москвич 403 . После още една – две нощи тук , там . Та животът продължаваше .
Късната есен отидох на концерт на Вили Кавалджиев във Физическия , срещу Семинарията . Не бе познат , той стана известен много след това , пя страхотно . Бях закъснял , през антракта се освободи място , седнах и се нацелих до Р. , не бях я забелязал . -Какво правиш , и пак шумна и енергична .- Къде са нашите мъже , имаше друг с нея , явно е бил излязал нанякъде .
“Знаеш ли, че като карах курсове за шофьор през юни , покрай църквичката в Лозенец те видях , минах покрай теб , нали ме видя и ти .” Разменихме баналности , концертът продължи .
Оттогава не съм я виждал . ” Тя остави в сърцето ми раничка , от която още боли” както е казал поета , малко големичка . Следваше задочно право , имаше къси поли , бе голямо шавъркало . Последните тролеи до кв. Хаджи Димитър , където живееше пет месеца бяха и мои .Ти май ще се изместиш скоро от Лозенец , каза ми един приятел , виждаше му се че нещата са сериозни . Няма такова нещо, отговорих му аз , но и не мислех , че след три месеца ще се разделим .

Няма коментари: