Роден съм преди немалко години. Винаги съм вярвал, че моя дядо и баща са честни и справедливи хора, които са се борили за онзи строй. И съм се гордял със това.
Сега ще ви разкажа една история, която звучи невероятно, но си е едната истина.През цялото си следване и до днес съм с брада, преди 30 години черна, сега бяла. Беше 8-ми септември 1974 година. С моя приятел от института Графа привечер вървяхме по “Стамболийски” , когато ни спряха някакви отрядници. Къде са ви документите, кратка проверка и ни вкараха в районния клуб. Ние им се изрепчихме, те ни заплашиха, че не можем да се движим така- с брада аз, Графа с дълга коса и че ще ни опандизят в милицията . И представете си, викнаха някаква Уазка и ни стовариха на “Констадин Величков” в шесто управление. Баща ми служеше тогава в това районно към управлението на Противопожарната охрана - бе подполковник. И дежурният офицер ни попита къде работят родителите ни.
Моят отговор много, ама много го смути. Аз не му казах нито чина, нито длъжността , но по лицето му се изписа ужас. Да не би да са докарали сина на някоя голяма клечка и как ще се оправя тогава. Стана много внимателен и дори ни посъветва приятелски, че ще сме по-хубави ако се пострижем и обръснем.
Е това ако не се казва брадат социализъм, здраве му кажи.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар