вторник, 1 април 2008 г.

Почти истинска история - разказ

Една сутрин господин Цигулков се събуди в неочаквано за него благоразположение на духа . Провеждайки сутрешния си тоалет той подсвиркаше бодро и необичайно за самия себе си последния хит на фолкдивата Евана . Какво става с мен , опита се да се отрезви Цигулков , но напразно . Макар и леко фалшиво , мелодията сама излизаше от устата му .
Допивайки чашата безкофеиново кафе нашият герой се помъчи да си обясни това така различно на сериозния си и дори намръщен натюрел ежедневно настроение . Дали не се дължи пък на това , че предния ден бе намерил гуми втора употреба в стопанския двор на онова загубено предприятие , където вече трети ден бе заточен командировка . Или на така кръшната походка на младата счетоводителка от втория етаж , която прекаляваше с грима , но го бе удостоила с мъничко внимание през обедната си почивка . Ще я видим тази работа , си повтаряше той и дъвчеше сухия хляб преди да излезе на трудовия фронт така , както правеше вече двадесет и пет години .
Всъщност истинското име на този възпитан и не дотам лошо изглеждащ човечец бе Тиквоедев . Още като ученик в гимназиалните класове нашият човек се помъчи да разбере откъде идва тази недотам престижна фамилия . Родителите му бяха по своему горди с необи-чайното родово име и съвсем не обръщаха внимание на неговите оплаквания от подигравките на съучениците му . Героят ни все отлагаше сериозния разговор със тях по тази тема и така преди десетина години вече нямаше и как да разбере за това . Остана си сам и един ден се реши на смела постъпка . Просто си смени името . Цигулков му звучеше много артистично , а и нямаше чувство , че е предал създателите си . Та нали най-сладка бе тиквата-цигулка ,която редовно присъстваше на есенния им неделен обяд .
Работният ден протече съвсем рутинно . Към два часа хапна един претоплен сандвич с кайма – викаха му принцеса . Дори неговият непретенциозен вкус бе малко против това название на натопената в застояло олио филия , но какво пък това да не е Шератон . Така се успокояваше Цигулков , пушейки цигара след скромния обяд .Дори си припомни онези млади времена , когато с приятели , а дори и от женски пол бе в този изискан хотел на следобедно рандеву . Пиха бира „Кайзер” , май имаше някакъв нашумял немски сериал по телевизията тогава , където тази марка бе на особена почит . Всички напудрени и с идеален загар мъже пиеха бира „ Кайзер” – сякаш не съществуваше нещо друго . Та така и Цигулков се бе поне за мигове пренесъл в света на удоволствията … Ех , славни времена бяха , си мислеше дърпайки от цигарата той и си мечтаеше вече за редовната чашка мента преди вечерята в къщи .
Но дотогава трябваше да се случат толкова неща . Естествено нашето момче и не мислеше , че това ще се стовари точно на него .
Вече бе станало тъмно , когато почти изправената му походка го изведе на двадесетина метра от къщи . Точно пред входа на блока , където живееше , на неговото извоювано с годините паркомясто се белееше някаква друга , не неговата застаряла лимузина . А до нея лепната на асфалта с цвят електрик табелка го известяваше , че любимата му кола е преместена принудително поради неправилно паркиране . Отскоро улицата бе разширена с претенцията да стане по-удобна и движението улеснено , но какафонията бе станала още по-голяма .
Е сега ми се наруши месечният бюджет , си помисли веднага Цигулков . И къде ще паркирам за в бъдеще , изпадна в паника той . Решението да премести колата на охраняем паркинг не бе по силиците на заплатата му .
Изминалата нощ не спа добре . Присънваха му се някакви хора с униформи , дори току що избраният след местните избори кмет профуча бързо покрай прозорците му . Ще ми разваляш нивото на благосъстояние на електората с този трошляк , я да го разкараш преди да е станало късно, зъбеше му се той от съвсем новата кметска кола .
На другата сутрин Цигулков закъсня с пет минути за работа . От принудителния паркинг лесно придвижи колата си до къщи , но къде да паркира . Намърда се в крайчеца на тротоара пред новия магазин отсреща и с присвито сърце пое към службата – омразната командировка бе вече свършила .
До края на деня допусна две грешки в отчета по месечния баланс , които преди никога не правеше . Добре , че му остана време да провери направеното преди шефа да го заяде , само това сега му липсваше . Но пред къщи го чакаше нова изненада , някой конкурент по място бе одраскал лявата броня на колата му . Всичко това Цигулков тушира с една мента повече на вечеря , рядко си позволяваше така да се отпусне .
През следващия месец колата на нашият страдалец бе дигната още три пъти . Първо го натопи собственика на магазина отсреща за дрехи втора употреба . С половин метър колата му отнемала от така скъпоценното място за реклама точно пред входа . Вторият път паякът го захапа пак на предишното „негово ” място . Този навик с паркирането все пак бе изграждан доста години . При третия случай нашият човек се бе вече сприятелил с охраната на принудителния паркинг и дори се уговориха идната неделя да ловят риба заедно . Не че Цигулков имаше много опит в риболова , но едно приятелство в повече винаги си е от полза .
Годишният му паричен баланс обаче бе силно разклатен . Между четвъртия и шестия случай успя да изтегли кредит от банката , с която бе обвързан шефа му при минимална лихва . Така смело посрещна след половин година юбилейното си десето преместване на колата . Дори покани охраната от паркинга да го отпразнуват , все пак си е кръгло число . Прекараха си много приятно и весело .
След това Цигулков установи , че това напрежение с паркирането му е струвало пет-шест килограма в минус . А и косата му нещо бързо взе да оредява , съвпадение просто, се успокояваше той . Цялата си енергия бе вече съсредоточил в обявата за продажба на любимата си кола . Това решение взе много трудно и то защото къде ще търси извън работата социалните контакти . Така и пропусна чаканото повишение в службата , за което се стараеше през последните няколко години .
Изминаха още няколко месеца , в които Цигулков се бе вече обиграл в намиране на място за паркиране . За това време само два пъти закъсня за работа , връщайки се от принудителния паркинг . И когато си даде сметка , че случаите са точно дузина съдбата му се усмихна . Все пак животът си има и хубавите страни , си мислеше нашият човек когато почерпи приятеля охранител за избавлението си . Беше продал колата изненадващо изгодно на един млад колега от службата . Когато разбра , че и той е без гараж настроението му взе да се възвръща . Прибра се в къщи , като си тананикаше без да се усети поредния хит на попфолка , разбира се това на Евана .
Ех , ако знае само какво го чака колегата … Така за пръв път от година си легна почти доволен от живота си Цигулков .

Няма коментари: