сряда, 23 април 2008 г.

Малко аз и много ти - стихотворение

Аз съм мъж- но пак момче ,
макар и малко побеляло.
А ти жена- момиче още ,
и колко много млада .

С очи кафяви съм ,
а твоите са толкоз сини .
И как усмивката те разкрасява ,
без нея ти си все прекрасна .

Аз малко съм си тъжен ,
а може би годините го искат .
Но знам как само ти умееш ,
тъй отведнъж да ме усмихнеш .

Не искам ролите да си сменим ,
кафявото не може да е синьо .
И младостта не трябва да си тръгва ,
ти винаги за мен ще бъдеш пролет .

Няма коментари: